…………………………………………………………………………………………………
„Насън или наяве“ – това е животът, изразен с най-проста формула. В стила и изразните средства на Братислав Петрович личат богат жизнен опит, наблюдателност и проницателност. Той вещо борави с думите и с природна дарба реди на белия лист увлекателната история.
Главният герой Ацо сънува как от прост говедар става основател и лидер на политическа партия. За една нощ той основава “Партията на Либера

лните Комунисти” (ПЛК), става неин председател, издига се във властта, печели международна подкрепа и почти стига до Скупщината. Събужда се под Баче Еленковата акация…
Всъщност този блян са превърнали в реалност много от съвременните политически лидери, не само в Сърбия, но и на Балканите като цяло. Шеговито, но и пределно точно е описан начинът на привличане на членове и гласоподаватели за партията: “Ще се съберем хора оттук-оттам и ще я направим”; “… Аце, как ще накараме хората да гласуват за нас?”… “Със сила и с хитрост. Как искаш иначе?”; “Може и да се открадне някой друг глас.”

Таня Попова, преводач

Сън, който събужда

Предговор

„Насън или наяве“ е измамно смешна повест за съдбата на сърбина в годините на преход от нещо към нищо-нeщо, което нито може да се промени, нито може да остане същото. Обикновен човек на средна възраст, който работи в полицията, а през „свободното“ си време пасе двете си кравички, за да може да свърже двата края, решава в даден момент да промени изцяло живота си, да стане друг човек и да избяга от оборския тор и подмятанията на колегите си в полицията. („Настана някаква организация без логика. Ходя насам-натам и гледам – изчезнаха стопаните. Накъдето и да погледнеш, няма стопанин. Само бандити. Така станах говедар. Като купих говедата, а от зор ги купих, колегите полицаи щяха да ми извадят очите.“)

Речено-сторено. Драгослав Петрович разказва от първо лице леко и с много хумор историята на Ацо, който от прост полицай и говедар се издига до виден политик, след като първо основава своята Партия на либералните комунисти, и бива ухажван от политическите и бизнес средите в САЩ и ЕС, но и по балкански люто клеймен от политическите си противници, които ужасени наблюдават как той им издърпва „килимчето изпод краката“. Перипетиите в неговото израстване разкриват по много забавен и оголено прозрачен начин машинациите и находчиво-елементарните политически ходове, игри и далавери, които осигуряват пътя към успеха на политическото поприще, отварящо от своя страна вратата и към финансовите облаги от политиката – нещо, което и ние в България добре знаем и виждаме с очите си.

Езикът на Петрович е просторечен, на места диалектен и нецензурен, сочен, изпъстрен с пословици и игрословици, нерядко предизвиква взрив от смях; понякога този смях е през сълзи, стига човек да си даде сметка за ужасяващата реалност, където протича действието. Тжова е език, който след навлизането на Ацо и колегите му от партията в политиката изведнъж се „обогатява“ с купешката политическа лексика така, както те самите се докарват в новите си модни дрешки и островърхи обувки…

Написана с лекота, повестта и с лекота се чете. Опростеният слог и сюжетната линия по неподражаем иронично-сатиричен начин рисуват житието-битието на обикновените сърби и на „политическата класа“, чийто живот и дейност – макар и не съсем непосредствено – също са обект на косвено изобразяване; те са демаскирани, демитологизирани и показани като на длан така, щото човек изведнъж схваща колко елементарни са всъщност някои иначе скрити или умело прикривани механизми и лостове на властта, на политическото влияние, на политическата търговия…

Историята на Ацо е дотолкова реалистична и правдоподобна, че даже съжалих, че тя в крайна сметка се оказа сън, осенил дълбоко заспалия докато си пасе говедата „политически водач“… Финалът на повестта загатва, без да го натрапва, че не всичко в човешкия свят е изгубено и че ако хората съумеят – въпреки огромния натиск, който новите национални, регионални и световни реалности оказват върху  тях – да запазят човешкото в себе си, животът не само няма да изглежда толкова лош, но би могло и да бъде променен към по-добро. В присънилата се на Ацо история има толкова правдопобност и истинност, че човек остава с чувството, че е живял сред героите на Петрович, или че те живеят около него.

Сънят на Ацо може да събуди и отрезви мнозина по отношение на това, което наричаме „политическа игра“, и да предизвика „информирано несъгласие“, както биха се изразили европейските бюрократи, със статуквото.

В началото написах, че повестта е измамно смешна. Сега ще се поправя – тя е заразително смешна, защото поставените в нея въпроси са изключително сериозни и няма по какъв друг начин да им се отговори или да бъдат разнищени те, ако не беше острието на иронията.


Славимир Генчев

19 ноември 2012 Коментари

Вашият коментар: