Начало » Г. Хумор и сатира » Фотопреувеличението

Като се разнесе вестта, че властта пак емва едрата и дребната рогата престъпност, а и ще разследва богатствата на мутри, фолкпевици, ритнитопковци и други прякори, отначало хич не повярвах. Борбата с организираната престъпност краси всяка предизборна програма и се явява приоритет на всяко правителство. Нямах нищо против дори да ми бъдат отнети по-малки и по-големи части от демократичните и конституционни права и свободи, включително и да ме подслушват, да ми четат електронната поща и да изискват разпечатки от разговорите и регистрация на предплатената ми SIM-карта, стига да се стигне до положителен резултат в борбата срещу СИК, ВИК, МИГ и ТИМ. (То тия права и свободи много са ми притрябвали!)

Няма да се спирам на Комар 1 и 2, „Яхти и палати” 2 и 3, „Наглите” 1 и 2, „Крокодилите” 4 или „Кошмар” 5 за 6 и на другите шумни акции. Така или иначе – все бълха ги ухапва мутрите, стига да не се заемат те помежду си да се оправят. Тогава резултатите са оптимистични…

Но нали надеждата умира последна (а ако може, и ние след нея!), приветствах идеята да ги погнат и от НАП, НОИ, ДОИ, БОИ и Здравната каца, пардон – каса, та да се види как с една заплата на прокурор, митничар, наркопласьор и обикновен сутеньор се строят хотели на брега на единственото ни море. (Да не ми пеят патриотарите за България на три морета, че тогава в чудо щяхме да се видим!)

Седмица след началото на поредната акция у дома се позвъни. Едва-що я открехнах, и в коридора се изсипаха куп барети с маски; повалиха ме на пода, щракнаха ми белезници и извършиха светкавичен обиск. Някой ми кресна в ухото, че мога да говоря каквото си ща, но без да пискам, защото това била строго секретна антимафиотска акция.
А аз наивно очаквах да мe предупреди най-делово (нищо лично!), че имам право да мълча, защото в противен случай думите ми биха могли да се използват срещу мен в съда; колко често тая реплика се произнася в холивудските кримки, но тия юначаги явно не ги бяха гледали…
– Чисто е! – докладваха агентите на своя началник, а той процеди:
– Сигурно е изтекла информация. Ама всичко ще си каже синковецът, всичко… Водете го!
Откараха ме незабавно в следствения арест, без да се вслушат в молбата ми да се свържа с адвокат и да се обадя на жена си.
– Признавай – рече ми с ледена усмивка следователят. – Не икономисвай нито грам, щото и без това знаем всичко.
Лицето му бе непроницаемо и сурово като на сумист, но без килограмите.
По едно време в стаята влезе млад човек, поиска разрешение да доложи и поднесе на началството снимка.
Известно време кльощавият сумист изучаваше ту снимката, ту слисаната ми мутра.
-Очевидна грешка! – студено заяви той. – Приликата обаче е стопроцентова.
И ме изгледа така, сякаш аз бях виновен, че приличам незнайно на кого.
– Да – промълви младежът. – Защото са близнаци. Но и брат му не е направил нищо, проверихме го…
Слушах и недоумявах къде е това Там.
Младокът поиска разрешение да напусне и чинно се оттегли, но не бих казал, че това ми е направило добро впечатление.
– Пелов – рече следователят след кратко мълчание. – Борбата с мафията не е лесна. – И ме погледна многозначително. – Стават фалове. А и никой не ни сътрудничи, дори западните разузнавания – гласът му за миг стана някак плачлив. – Ето какво се получи, гражданино! Разпознахме те на фотография, заснета от любител с джиесем по време на показно убийство в центъра на София. Оказа се обаче, както и ти вероятно си разбрал – това го произнесе с натъртване, защото не би могло да има високо мнение за интелектуалните ми способности, – че на снимката си бил не ти, а твоят брат-близнак. Той минавал случайно оттам и при фотоувеличението изглеждаше като да подава съмнителен продълговат предмет на главния заподозрян. Е, това е всичко! Свободен си! И никому ни дума, щото разследването е секретно!
Заклех се в майка си и баща си, макар че съм кръгъл сирак, че ще мълча до гроб и като такъв. Дори и не си помислих да призная, че никога не съм имал брат – в днешно време човек не би могъл да докаже, че няма сестра, камо ли – близнак!

22 март 2012 Коментари

Вашият коментар: