Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » Поетичен спектакъл и юбилей на Николай Дойнов

Николай Дойнов, Николай Кимчев, Анжела Ангелова и Ангел Николов – Бамбуча

По нестандартен начин Николай Дойнов отпразнува с приятели и близки своя 50-годишен юбилей. Всички негови гости получиха ценен подарък: книгата на литуратурния критик Маргарита Илчева „Метафора и мит в поетичния свят на Николай Дойнов (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2013 г.), с предговор от известния поет Златомир Златанов.

След това в Зала №7 на Националния дворец на културата под формата на моноспектакъл Николай Кимчев - актьор и бивш директор на Благоевградския драматичен театър, изпълни в рамките на не повече от 40 минути избрани стихотворения от петте стихосбирки на Николай Дойнов.
В тъмната зала под лъча на прожектора стиховете звучаха по необичайно за „личното“ четене начин и завладяваха мисълта и въображението на зрителите. Простият мизансцен – градинска пейка и разворен чадър, виртуозни изпълнения на пиано от младия пианист Ангел Николов – Бамбуча

и много ефектен и ефирен танц на Анжела Ангелова – предразполагаха към още по-пълно възприемане на поезията на Дойнов. Танцьорката – в дълга бяла бална рокля, без или със маска на лицето, с шал или  без шал в ръцете, която при последното си излизане завъртя иначе някак небрежно захвърления в ъгъла черен чадър, танцуваща под ромонящите звуци на пианото – олицетворяваше поезията, красотата, младостта, щастието.

Между отделните танци актьорът Николай Кимчев – безцелно бродещ скитник,  открил случайно (из)оставените на пейката в парка стихосбирки – отчетливо и изразително четеше от тях стихове пред равнодушно разтворения чадър…

Подборката на стиховете от петте книги на Дойнов внушаваше чувство за пътуване във времето и пространството и от предметния свят/космос към философската страна и дълбочина на битието. Поезията на Николай Дойнов е многопластова и не винги може да се възприеме лесно и от първия прочит, но в контекста на простия декор – пейка и чадър – „говореха“ на зрителите съвсем пряко и естествено. Градчета, улици, дъждове, момичета, часовници, пясък и време, самота и тъга, любов и страст, човешко и животинско („Кентавър“), младост, смърт, безсмъртие, мост към отвъдното, прекосяване на Лета, разговор с Харон:


„За Бога, ти какво си? – попитах аз лодкаря.
Но там стоеше само земя, небе и сяра.“


„После отлиташ, после умираш, после те няма…“

„Усещаш най-голямата опасност -

да бъдеш музика в далечно време.“

Всичко е едновременно такова, каквото изглежда, но и символ, метафора, мит…


Но в края на краищата: „Животът е цветен!“ – стихът, с който завърши рециталът-спектакъл – не само изиграва ролята на оптимистична поанта, но и съвсем реалистично показва, че животът е най-съществената част от битието на Вселената. Както каза Маргарита Илчева, представената интрепретация на стиховете на Николай е форма на свободата, към която всички ние се стремим.
След спектакъла, изслушан и изгледан на един дъх, Николай Дойнов получи на свой ред подаръци и поздравления за юбилея си.

Деян Енев

Златомир Златанов

Маргарита Илчева

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=16910&sid=31

27 април 2013 Коментари

Вашият коментар: