Начало » Ж. Пиеси » Апотеоз на българското слово

Никола Атанасов

Добри Немиров

Теодор Траянов

Григор Чешмджиев

Стилиян Чилингиров

Документална пиеса

Посвещава се на 100-годишнината от основаването на Съюза на българските писатели

Първа сцена


Хол в дома на писателя Никола Атанасов. Присъстват Теодор Траянов, Добри Немиров и Григор Чешмеджиев.
Никола Атанасов стои прав в средата на стаята. Чешмеджиев е седнал на фотьойл, Теодор Траянов – на малко покрито с кувертюра диванче, Добри Немиров – зад писалището.
Никола Атанасов (Сякаш продължава мисълта си отпреди малко): Всеки миг ще дойде, надявам се, г-н Чилингиров, когото срещнах вчера на улица „Раковски“. Той също като нас мисли, че е крайно належаща нуждата от сдружаване на българските писатели. Всички ние сме убедени, че и обществото, и властите също биха приветствали една подобна организация.
Спомняме си, господа, че в нашето близко недавно бяха правени и други опити за сдружаване на писателите. Първият път бе само 16 години след нашето освобождение от турско иго и бе по повод 50-годишнината от излизането на списание „Любословие“ – първото наше периодично издание, редактирано от самоковеца Константин Фотинов и издавано в Смирна.
Не е никак случайно, че идеята за това принадлежеше на основателя на вестник „Юго-Западна България“ Юрдан Иванов, сам той издател и журналист. По него време, господа, нямаше някакво строго разграничаване между жреците на перото – писатели, журналисти, публицисти. Нашите големи възрожденски списователи са били и едното, и другото, и третото, и това е съвсем, съвсем естествено.
Но ето, минали са малко повече от 20 години оттогава, и ние виждаме, че в книжевния труд на нашего брата има по-строго разграничаване, сиреч писателят е писател, а журналистът – журналист. Да ви припомня ли само кои от изтъкнатите ни майстори на перото са взели участие в тоя събор? Достатъчно е да спомена само имената на Алеко Константинов, Марко Балабанов, проф. Иван Шишманов, Стоян Заимов,  д-р Кръстьо Кръстев, Янко Сакъзов, Александър Тодоров – днешният виден професор Балан!
Д-р Кръстев дори писа в своето и до днес издавано сп. „Мисъл“, че целта на свикания от 12 до 17 юли Първи събор на българските журналисти и писатели е била в него „да вземат участие всички жреци на перото.“
Атанасов взема от писалището си списание и чете: „Щастлива е идеята за сближаване между българските литературни сили, за едно сплотяване между тях в името ако не на някоя литературна идея, то поне в името на техните добре разбрани интереси и тяхното възпитателно въздействие върху обществото.“ Накрая д-р Кръстев обобщава, че никой не бил излязъл да противоречи, нито даже да обсъди доколко е било благоприятно или не времето за конституирането на каквато и да била литературна корпорация.
Атанасов оставя списанието, взема друго, от което чете откъс: А Балан е писал в сп. „Български преглед“, че „на събора не личат имената на ония наши писатели и журналисти, които са записани с това звание в историята на българския печат, а вместо тях са се явили в голямо изобилие новаци, които тепърва се тъкмят да станат писатели, без да се знае още с какъв успех.“ Той съобщава, че е направено предложение да се основе Фотиновски клуб като висш съд над писатели и журналисти, който да бъде орган за защита на писателската професия от материални щети и морални неприязности, да събира писателите за честа обмяна на мисли, с което да се изглаждат лични вражди и страсти.
Атанасов (оставя и това списание на писалището и добавя):
Това предложение било съпроводено от проект за подобно дружество, но било решено от Събора да се отложи за обсъждане на следващ събор, а дотогава специална комисия да го изучи и приготви.
Звъни се.
Атанасов: Това е Стилиян! Ще ида да му отворя!
Атанасов излиза. Скоро от входното антре се чуват шумове от отваряне на врата, стъпки, гласове. Влиза Чилингиров:
Чилингиров: Добра вечер, господа! Надявам се, че не съм изпуснал много, а и че най-интересното предстои. Вчера г-н Атанасов ми съобщи, че ще се обсъжда проект на устав на бъдещото ни писателско сдружение. Горя от нетърпение да го чуя!
Атанасов: След малко, Стилияне, след малко! Сега си припомняме предишните опити за сдружаване на жреците на перото, както е благоволил да ни нарече сам д-р Кръстев! Много ценен опит може да се почерпа от тях!
Чилингиров сяда на свободния фотьойл.
Добри Немиров: Неведнъж съм чел в библиотеката вестниците оттогава. Според мнозина съвременници този първи конгрес на писатели и журналисти минал на незадоволително ниво (позасмива се), но това не попречило да се вземат някои много важни и добри решения.
Точно така пише в сп. „Мисъл“ д-р Кръстев.  За нас днес е ценен и полезен този първи опит за сдружаване, защото поставените от тогавашните организатори цели и задачи не са никак остарели. Не само това: нашите предшественици не са се колебали да поставят пред обществото и властите своето отношение по важни и наболели въпроси от обществени и политически характер. Например още в първа точка от издадения Почетен лист на Събора категорично писателите и журналистите настояват правителството по законодателен път да отмени действующия закон за печата, защото той ги ограничава и им запрещава да пишат свободно и без заплаха. В точка втора се настоява да се не дават помощи, освен за съчинения и издания из научната и педагогическата област. За издания и списания както белетристически, тъй и политически, членовете на Събора се задължават да  не искат и да не приемат никакви помощи!
На това място присъстващите писатели се разшумяват одобрително, кимат с глави, споглеждат се един друг.
Стилиян Чилингиров: - Ето как са искали още в зародиш да спрат някои порочни връзки и отношения, които и днес са бич за нашето съсловие и правят едни писатели повече или по-малко привилегировани спрямо други. Това води единствено и само до развращаване и деморализира всинца!
Атанасов: Кима с глава, взема пак списанието от писалището и като търси с пръст из него, зачита:
„Като констатира печалния факт, че известна част от европейската преса, въодушевявана не от правдата и истината, а от достоосъдителни и неблагородни подбуждения, или пък зле осведомявани от подкупни кореспонденти, – в продължение на цели осем години систематически е изопачавала фактите относително истинското положение на работите в нашето отечество, та чрез това в голяма степен е съдействала за закреплението и дълготрайността на един най-безчеловечен и най-съсипателен за страната ни режим, на виновника на който тя и днес още продължава да плете венци, без да дава някаква цена и внимание на възгласите на възкръсналия днес народ, – счита за своя свята длъжност високо да протестира против това крайно осъдително и недостойно поведение на казаната преса, а, същевременно – да изкаже и своята най-голяма благодарност към онази част от европейската преса, която винаги е държала високо знамето на правдата и на хуманността и безпристрастно е представяла и нашите работи в тяхното истинско положение и осветление пред образования свят.“
Присъстващите отново се разшумяват и се чува да споменават името на Стамболов и неговия режим.
Немиров: Трябва да вземем поука от предшествениците си! И днес в европейската и руската преса се пишат лъжи и небивалици по наш адрес, на които никой сякаш не посмява да даде отпор и да им противопостави нашата, българската истина! Сега е времето да го сторим ние от името на нашата нова организация! Българският писател, който винаги е стоял близо до своя народ и до неговите радости и неволи, никога не бива да остава безучастен към неправдата, към опитите да му се отнемат правата и свободите!
Всички кимат одобрително с глави.
Атанасов: държи списанието в ръце, без да чете от него: Също така Съборът е поставил въпроса за употребляването във вестниците и списанията на по-благоприличен език и изказва пълнейше презрение относително инсинуациите по адрес на Събора, публикувани във в. „Свобода“.
Стилиян Чилингиров: Тогава, чини ми се, Съборът е взел и решение да настоява пред правителството на Стамболов час по-скоро да бъде освободен от затвора на списателя Петко Каравелов и натоварва избран от него комитет да представи настоящата резолюция на правителството.

Атанасов: Кимва с глава. Всички отново се разшумяват одобрително.
Стилиян Чилингиров: Господа, вий навярно си спомнювате, щото преди само две години аз бях един от тримата български делегати на Десетия всеславянски журналистически конгрес. Водач на нашата малка делегация беше Михалаки Георгиев, а другият член беше Никола Василев, когото вие знаете под псевдонима Бойчо Липовски. Това беше обща делегация от членове на нашето Дружество на българските писатели и публицисти и на основаното през 1907 г. Дружество на столичните журналисти. Само искам да припомня, че след този първи събор дейност някаква не е последвала. Чак подир десетина години – пред 1902 година, се създаде Дружество на българските писатели и журналисти, което изработи и свой устав, утвърден от Министерството на народното просвещение. И този устав е подписан от писатели като Иван Вазов, Стефан Бобчев, Михалаки Георгиев, като последният бе избран през 1911 година и за председател на Дружеството.
Припомням това, за да се уверите, уважаеми господа, че до ден днешен (тук произнася по-натъртено думите) българските писатели не са съумели да се организират в своя отделна организация. Причините за това бяха изтъкнати вече, но пак ще кажа: дълго време задачите на нашите жреци на перото, както е казал д- Кръстев, е била разбирана и възприемана някак общо, без да прави разлика между литература, публицистика и журналистика. Ето защо и писателите не са били, а и те понякога сами не са се възприемали като особена категория творци на българската книжовност. В днешно време това е вече много остаряла концепция и нам се пада отговорността да я променим и представим пред своите братя по перо и пред обществото.

Атанасов: Сега, уважаеми господа, предлагам да преминем по същество към основаването на писателско сдружение. Предлагам в интерес на по-добрата работа всичко, що споделим днес, да се протоколира, за да бъде и документирано надлежно, и да стане добра основа на бъдещите ни разговори За протоколчик предлагам г-н Немиров, който и бе това е седнал на моята писалищна маса и там ще му бъде съвсем удобно да води протокола.
Всички се засмиват гръмко.
Чешмеджиев: То и името му – Добри, напълно подхожда за тая задача!
Траянов (шеговито): Ама пък Немиров да не значи, че няма да води точен протокол?!
Немиров (сериозно): Господа, след заседанието ще се запознаете подробно с протокола и ще можете да внесете своите поправки, ако е необходимо. Аз няма нищо да пропусна, уверявам ви! Що се отнася до името ми, позволете да ви разкажа една прелюбопитна история, която с малцина съм споделял, защото е много лична, но е и тъй комична, щото не мога да не ви я разкажа точно сега, когато ни предстои толкова важна работа!
Към 1882 година баща ми бил секретар-бирник в Тутракан. Аз съм се родил тогава. И защото всичките му деца умрели, за да измолят снизхождение от Бога, той и майка ми се съгласили да изпълнят едно народно поверие – да ме турят на кръстопът и този, който пръв ме вземел на ръце, да бъде уречен за мой кръстник.
Тъй и сторили. Оставили ме на кръстопът и, скрити в близките шубраци, зачакали. Минал някакъв рибар. забелязал малкото подхвърлено дете, побутнал го и си заминал. После се върнал, смили се над него и го понесъл на ръце.
- Стой! – обадил се баща ми от шубраците.
Рибарят се уплашил. Щял да ме изтърве.
- Ти ще бъдеш кръстник на детето! – казал баща ми.
И още същия ден те отишли в черквата.
- Какво ще бъде името му? – запитал попът.
- Бику – отговорил влахът-рибар.

Майка ми прехапала устни. Баща ми възнегодувал. Но дядо поп решил най-правилно задачата: вместо румънското име Бику, той ме кръстил с българското Добри.
Още докато Немиров разказва историята, останалите се подсмиват „под мустак“, споглеждат се, а накрая избухват в бурен смях, което много се харесва Немиров. Той също се позасмива, след което си придава умишлено сериозен и делови вид.
Немиров: – Хайде сега да чуем проекта за устав на нашето сдружение, изготвен от нашия любезен домакин!

Втора сцена

Полупразен салон в Градското казино. Голяма група хора са насядали на столове, а в далечния край на сцената се вижда катедра, на която е застанал Никола Атанасов. Чуват се гласове да се запази тишина. Според протокола на Учредителното събрание на СБП, проведено на 8 септември 1913 г., на форума са присъствали: Димо Кьорчев, Димитър Бабев, Теодор Траянов, Георги Райчев, Ст. Руневски, Никола Атанасов, Никола Ракитин, Григор Чешмеджиев, Димитър Подвързачов, Иван Радославов, Иван Арнаудов, Иван. Андрейчин, Ст. Дринов, Хр. Ц. Дерижан, Минко Неволин, Хр. Ц. Борина, Велико Йорданов и Д. Немиров.
Никола Атанасов: Уважаеми господа! Водими от желанието да се направи нещо повече за цената и значението на българската книга пред обществото, ние единодушно приехме, щото съюз на писателите е необходим и навременен и че само с общ труд и общи сили можем да постигнем тази цел. Нашият литературен живот досега е бил и е тъй муден и безсилен, че не е могъл да създаде оня интерес на обществото към българската книга, който, от една страна, награждава труда на писателя, а, от друга, оказва необходимото духовно и културно влияние на живота ни. Вярваме всички, че съюзът ще създаде на своите членове морални и материални условия, при които ще може да се работи и с повече сили.
Радостно е, че бе приет и уставът. Предложението на уважавания Димо Кьорчев, подкрепен и от литературния критик Иван Радославов, дали не би могло съюзът да се нарече Дружество на българската литература, в което да влизат всички любители на литературата, без оглед дали работят или не на книжовното поле, не намери подкрепа. Тяхната идея, че такова сдружение би сближило творци и читатели и би разширило непосредственото участие на заинтересованото от литературата и литературния живот читающо общество. Григор Чешмеджиев и Стефан Руневски изказаха противни мнения. Те изтъкнаха, щото организацията на писателите е строго професионална и че покрай идеалистическите си цели тя ще даде възможност за взаимно подпомагане и справедлива материална и морална оценка на писателския труд. Едно участите на неписатели в съюза би било полезно, но то не почива на основанията, на каквито се приемат членове писатели. Затова ние приехме подобно членство да се подведе под друга категория. В устава ние записахме, че такива членове ще наричаме спомагателни, съдейници на Съюза и ще се приемат от Управителния съюз.
Много хубави положения залегнаха в нашия устав! Крайно необходимо е да основем фонд за издръжка на бедни и болни писатели и за издания на произведенията на съюзните членове. Очертахме и пътища, по които ще осъществяваме своите цели, начините на събиране на средства за съюзната каса и фондовете, одобрихме критерии за прием на членове, както и за провъзгласяване за почетни членове на всички наши жреци на перото с неоспорими заслуги към българската литература като Иван Вазов, Ст. Михайловски, д-р Ив. Шишманов, д-р Ал. Теодоров-Балан, д-р Кръстьо Кръстев, Антон Страшимиров, Т.Г. Влайков…
Почетното членство е признание за големите им заслуги на творци, но ролята им в съюзните дела се ограничава поради сериозните ни опасения от пренасяне на техните стари било литературни, било лични дрязги върху новата ни организация.
Сега давам думата на протоколчика г-н Немиров, който ще обяви имената на новоизбраните председател и членове на Управителния съвет на Съюза на българските писатели!
Немиров: Уважаеми господа! След проведеното тайно гласуване при участието на всички присъстващи на Учредителното събрание стана средното: за председател е избран г-н Иван Стоянов Андрейчин! Да му е честито и да му пожелаем да води успешно нашия съюз през първата му година!
Ръкопляскания, оживление, възгласи: „Браво!“
За членове на УС са избрани с необходимия брой гласове господата Димо Кьорчев, Григор Чешмеджиев, Никола Атанасов, Стефан Руневски, Димитър Бабев и моята скромна особа – Д. Немиров.
Отново ръкопляскания, поздравления, честитене.
Да си честитим основаването на Съюза на българските писатели!
Иван Андрейчин: Господа! Не съм и очаквал нито да бъда предложен, нито да бъда избран на такъв отговорен пост, защото сред нас има много по-заслужили от мен писатели, много по-опитни в подобни организационни и общи дела.  Благодаря ви за голямото доверие, което аз ще се постарая да оправдая.
Ръкопляскания, поздравления.
Андрейчин: Честит ни Съюз на българските писатели! Ако спазваме устава и работим с общи сили и воля, сигурен съм, че ще успеем да изпълним поставените от самите нас задачи, което ще бъде и в интерес на всички ни, и на обществото. Сега приканвам членовете на Управителния съвет да проведем още днес своето първо заседание.
Участниците в Учредителното събрание се разотиват, разговаряйки оживено и възбудено. Остават: Димо Кьорчев, Григор Чешмеджиев, Никола Атанасов, Стефан Руневски, Димитър Бабев и Д. Немиров.
Андрейчин: Според устава трябва да изберем измежду членовете на УС подпредседател, секретар и касиер.
Атанасов: Тъй като времето много напредна, предлагам сега да изберем само секретар, която е една много важнаэи необходима длъжност, а изборът на подпредседател и касиер да оставим за следващо заседание. За секретар предлагам Добри Немиров, който, мисля, е най-подходящ за тази длъжност, отличен протоколчик, сериозен и отговорен не само като писател, а и като човек.
Андрейчин: Не възразявам. Да изберем сега само секретар и това да бъде г-н Немиров.
Всички вдигат ръка в знак на съгласие.
Андрейчин: Е, честито, г-н Немиров!
Немиров: Благодаря ви, господа! Ще направя всичко, което е по силите ми, за утвърждаването на нашия съюз пред държавата и обществото и в интерес на нашите писатели, повечето от които живеят в затруднено материално положение. Борбата за насъщния винаги е била една спънка в неговата творческа дейност.
Димитър Бабев: Господа, две-три думи само. Знаете, че нито печатът, нито някоя културна институция не се погрижи, щото да бъде изразена пред обществото скръбта по упокоените през войната наши книжовници и артисти. А те не са малко. Предлагам ви да издадем от името на Съюза един некролог в тяхна памет.
Андрейчин: Право е, одобрявам предложението. Виждам, че всички са съгласни. Нека изберем комисия, която да се погрижи за изготвянето, отпечатването и разлепването на некролога навсякъде из града.
Немиров: Смятам, че в най-скоро време трябва да приемем и правилник за вътрешния ред на нашия съюз, защото без такъв правилник работата ни занапред ще се спъва и бави. Предлагам г-н Атанасов, който се оказа много опитен и способен в изготвянето на подобни документи, да подготви един проект, който да приемем още на първото редовно общо събрание на съюза.
Андрейчин: Виждам, че предложението се одобрява от всички. Прието е. Щом г-н Немиров смята, че е спешно, нека проведем първото редовно общо събрание още другата седмица, на 15 септември. Но ще успее ли г-н Атанасов, да подготвите правилника дотогава?
Атанасов: Веднага ще се заема с това и ще го приготвя за събранието. Но нека ден преди това, на 14, се събере Управителният съвет, за да разгледа и одобри проекта, преди да го предложи на разисквания и гласуване пред Общото събрание.
Андрейчин: Значи се приема и това предложение. Е, господа, ако нямате други въпроси и предложения, нека закрием това първо заседание на Управителния съвет на Съюза на българските писатели!
(Следва)







25 юли 2013 Коментари

Вашият коментар: