Начало » КНИГИ

Книгите могат да се купят по интернет

Българинът явно не може да бъде събуден от народни будители; за тази цел са необходими вещици и страшилища.

Джироламо Славонарола

Най-много будители имат заспалите народи.

Д-р Зоргенчев

Който спи на стари лаври, не може да бъде събуден.

Джироламо Славонарола

Желанията на т. нар. обикновени хора най-често са доста необикновени.

Състрадамус

- За да грухтим свободно, трябва навсякъде да бъде опръскано с кал! – заявили свинете и се затъркаляли из локвите с величествено грухтене.

Д-р Зоргенчев

„В България писането на романи го немат за нищо!“, оплакал се Слев Толстой пред освободените си крепостни селяни.

Ако лъжец изрече една истина, тя не става лъжа, но той си остава лъжец.

И.С. Тургенчев

Докато маймуните станат човеци, човечеството ще загине.

Състрадамус

Пуснеш ли го под леглото, рано или късно То ще се качи на леглото.

Д-р Славицена

Made in Bulgaria: късно съединение.

Алесандро Сволта

Пеевски го няма никъде, но Lafka е навсякъде.

Д-р Зоргенчев

Едно е силата да бъдеш свободен, а съвсем друго – свободата да бъдеш силен.

Сларистотел

Маймуните не могат да станат хора, но хората могат да станат маймуни.

Д-р Славицена

„Ние си даваме здравето и живото, а ониа сценаристе, режисьорове и актьорове слава и мъни на нашио гръб печалат“, оплакал се един мафиот на друг, като се разчуло, че „Под прикритие“ щели да го прожектират във Великобритания.

Д-р Зоргенчев

Исторически извод: Никола Гешев е виновен за провала на българския комунизъм.

Състрадамус

В древността не е имало толкова негъри, колкото днес играят по историческите филмове.

Чък Хонорарис

Страхът на чернокожите от физически труд ги превърна в най-големите спортисти.

Чарлз Дървен

Не поставиш ли навреме кюнеца върху печката, ще възникне голям пожар.

Състрадамус

Нов полутически речник: „Афроамериканец – америкюнец“.

Д-р Славицена

Между чука и наковалнята: Ердоган заплашва да ни превземе, Путин заплашва да ни освободи.

Иван Славазов

Парадокс 22: Бивши комунисти ругаят други бивши комунисти, че не били демократи.

Фридрих Енгенчев

Имаме толкова много професоре, че мое да обучаваме студентите поединично.

Акад. И.С. Тургенчев

ПОРЕДНО ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЧЕНГЕТАТА

Има за всеки влак
пътници, както хора
има за всичко; знак
само чакат отгоре.

Чувствахме ги
преди,
а пък сега
ги виждаме:
плуват в свои води,
пламенно каканижат.

Някакъв нов
кроеж
им се върти в главите.
Като мухи на леш
яростно пак
налитат.

Да се състави план
не е въпрос
на доблест.
Който
има талант,
няма нужда от Гьобелс.

Той ще подмине с присмех
сметките им несносни
като любовни стихове,
писани
от доносник.

https://literaturensviat.com/?p=128180

Давахме земята под аренда на един или друг фермер, дори и на бившия министър на земеделието Венцислав Върбанов, който също беше дъбничанин. Но все нещо излизаше криво: арендаторите или бавеха много дължимите суми, или пък просто раздаваха не пари, а натура – брашно, олио или захар, а понякога и лев, и натура не даваха.
И майка се ядосала веднъж и продала всичката земя. То че е било на безценица, било е, ама и без това отдавна бяхме спрели да ходим в Дъбник, който, макар че вече се водеше град, си беше за нас нашето село. Така го наричаше и писателят Марий Ягодов. Той също е от Долни Дъбник и когато се засичахме в писателското кафене на „Ангел Кънчев” 5, където се помещаваше тогава Съюзът на българските писатели, все за село си говорехме, за общите ни познати, за художника Илия Бешков. Той ми казваше: „Значи ти си от Графеата? Помня баба ти и дядо ти, ама други не помня от вас!”
Бай Марий не беше стъпвал в селото от 50 години и не искаше и да стъпи.
- Предпочитам да си го спомням такова, каквото беше по мое време! – казваше бай Марий, чието истинско име беше Мартин Петров Бочев.
Той ми подари книгата си „Древният път”, посветена на Горун (Дъбник), където някога минавал стар римски път, от който и до днес личат останки.
По-късно бай Марий издаде и биографичната книга за Илия Бешков „Големият най-малък син”.
Неговата майка – баба Пана, и майката на дядо били близки родственици. Майка добре помни и баба Пана, и самия Илия Бешков, който и лятоска носел кожен елек, но с козината навън, защото държал хлад, а между зъбите му винаги се премятал стрък трева; често свирел на обикновена дървена свирка, като се разхождал бавно из чаршията и мислел. А пък съпругата на Илия Бешков им преподавала в гимназията естествознание. Когато през войната англо-америконците започнали да бомбардират София, двамата с мъжа й били евакуирани в Долни Дъбник, където вълшебникът на четката и перото и без това си имал къща. (Да не пропусна да кажа, че в Дъбник има дом-паметник „Илия Бешков”. Намира се в лявата част на площада, точно преди входа за парка. А пък стените на механата, където още тогава се издигаше сградата на хоремага, са украсени с негови цветни карикатури и рисунки в уголемен мащаб.)
Кое село, дори и да е вече град, не би се гордяло с такъв знаменит талант? И до днес с удоволствие разглеждам неговите творби и си препрочитам откъси от „Словото на Бешков”. А посягам, ако намеря време, и към книгите на бай Марий…
С „моя дял” от продажбата на земята на моето детство си издадох трите последни книги – двете „Славотерапии” и „На 60 стихотворения”. Значи и това дължа на баба и дядо и на техния обикновен живот, изпълнен с много труд, превратности, неволи и тревоги, но и с много радости и тихо, скромно величие. Драго ми е най-вече, че толкова им бях помагал някога!
Затова с дълбока почит и благодарност като закъсняло възмездие посвещавам на светлата им памет тази малка повест на моето незабравимо детство за милиони.

http://www.book.store.bg/p117067/slavoterapia-kniga-2-gaj-slavij-grakh.html

http://www.book.store.bg/p117066/slavoterapia-kniga-1-slavimir-genchev.html

http://www.book.store.bg/p117051/na-60-stihotvorenia-slavimir-genchev.html

Излезе „Славотерапия 2″

Положението е следното: утре я вземам от печатницата. Малко по никое време – между Коледа и Нова година, ама поне не е догодина…
Освен славизми – славиози, слафоризми и слафове, съм включил още и двайсетина хумористични стихотворения и фейлетони.
Излезе 120 страници, с 20 повече от „Славотерапия 1″, което се отрази и на крайната цена.
Така е то, както казва Кърт Вонегът.

Цена: 7.99

……………………………………………………………………………………………………………………………………………..

Славимир Генчев на 60 стихотворения

Цена 5 лева

————————-

———————-

Книгата струва 6 лева без пощенските разходи. Те са около 2 лева за България.

…………………………

СЛАВОТЕРАПИЯТА КАТО ЛЕЧЕНИЕ, ЗАБАВА И МЪДРОСТ

Сигурно има много начини да се излекуваш от меланхолията и песимизма и да отпъдиш черните мисли, които все повече и повече ни връхлитат. Да прибягваме до хапчета, дори и лекари не го препоръчват (не споменавам доктори, да не се засегне някой доктор на философските науки). След “Смехотерапия” логично се появява и “Славотерапия”, която от една страна ще увековечи и името на талантливия сатирик Славимир Генчев, а от друга, ще ни покаже и как да бягаме от мрачното настроение чрез “Слафоризми”, “Славиози” “Слакърдии”, “Слафове” и “Славиграми”.
Над три десетилетия редактирам хумористични страници и винаги съм се чудел защо толкова рядко се появява онази приятна “гарнитура” към обемните материали – афоризъма и сатиричната миниатюра. Някога простичко си бяснявах всичко с факта, че за по-едрите материали и по-голям бе хонорарът. Сега, когато прочетох книгата на Славимир Генчев, разбрах, че отговорът е другаде. Къртовски, не сизифовски труд трябва да положиш, за да отърсиш излишните думички от историята, която искаш да разкажеш. За да синтезираш в най-чист вид мъдрост, злободневие, поука, смях и философия. Да оплетеш всичко в едно и с две–три изречения да конкретизираш и обобщиш  процес, случка или състояние на отделна личност или цял народ.
Убедих се, че Славимир с тази книга подпечатва майсторското си свидетелство, което го приобщава към най-стойностните и изявени съвременни сатирици – майстори на къси сатирични жанрове. Това, че неговото творчество не “блика” от вестници, радиа и телевизии нахално и постоянно, е не недостатък, а качество на самия автор. В последно време той много дълбоко е зареял поглед в процесите, които ни пресичат живота. Процесите, които ни деформират в известна степен живота. И накрая в процесите, които  ни карат да се променяме така, както много често не бихме искали. Наблюдава Слави и не бърза да ни поднесе всичко. За да може до нас да дойде най-пречистенот и доброто.
Пак ще се повторя, като кажа, че най-голямото достойнство на “Славотерапия” е това, че в нея авторът талантливо е вплел мъдрост и смях. Полетял е на крилете на фантазията си така, че да стигне лесно до личности, събития и факти от минало и настояще време. Да ги претегли на кантара на своя светоглед и да ни ги представи с едно леко намигваме като “нещо, което е нямало как да не ни се случи”
А може би сме си го заслужили?!…
Искрено вярвам, че миниатюрите на Славимир  Генчев имат вече хиляди почитатели във “Фейсбук”. Вярвам и в това, че тези читатели и симпатизанти на автора ще се удвоят, утроят и така нататък, поемайки тази книга в ръцете си. За да подтикнат твореца към “Славотерапия” 2.
В болно време до теб опряхме да ни лекуваш, Слави!
Заеми се сериозно с това!!!

Петър Софрониев

—————

„Цветоглед“ (2005), изд. „Словото“, цена 5 лева.

Бройките са ограничени!

Ако сте жадни, елате с мен

Познавам този поет от три десетилетия. Знам творческото му развитие и мога да твърдя, че за това време Славимир Генчев остана неотклонно в бранното поле на същинската българска лирика. Както започна професионалната си кариера като уредник в къща-музей “Димчо Дебелянов” в Копривщица, оставил с насмешка дребните боричкания за редакторско местенце в някое столично издателство. Той избра най-верния, най-точния и кратък път до материализиране на поетичните си видения – чрез общуване с безплътната аура на ангелогласния Дебелянов – най-нежния поет на България.
Това мое усещане за съпричастност с поезията на Славимир Генчев придоби цветова образност след прочита на поетичния му сборник “Цветоглед”. В тази книга усетих не само наситени образи, но и живия реализъм на студеното ни и бедно битие. Усетих онази дебеляновска тъга, която може да осени само талантливите и морално чисти хора.
“Цветоглед” е книга-равносметка на изминатия път, на изтичащото време и сираченото пространство. В тези измерения на материалното ни битие е скрит и нашият вътрешен свят. Затова в “Хармония” поетът споделя: “Това, дето ни се случва, е равно / на нашия собствен живот. / Всичко останало е представа / без аромат и пот…”
Най-нелепото и пагубното за човека е фактът, че все повече живее в представите си, а настоящето е сякаш необходимо зло, за да оцелеем в абсурдния и жесток свят. Тази трансцедентална обремененост се усеща най-отчетливо от поетите – принцовете на словото, което означава – принцовете на вечността.
Мисълта, че модерната поезия е задължително бягство от реалиите на всекидневието; че се свива до внушението на енигмата и вица; че конкретизира единността на множеството, навлиза като бавно ехо и в съвременната ни поезия. Над модерността винаги е стояло и стои внушението-магия на имагинерната представа, която е достояние на всички стилове и индивидуални почерци. Бягството от формата при изобразителното изкуство има своя логика. Своя логика притежава и бягството от образа. Ала при поезията еманацията на всяка мисъл или емоция е включена в словото. Ето защо то не може да бъде доведено до някакви схематични репрезентации, в които се люшка отегченият поглед на творческото безсилие.
Стиховете в “Цветоглед” са плътни и наситени с образи, емоции, ретроспекции. Те разкриват Славимир Генчев като поет на ясната теза и цветния поглед към мрачното всекидневие. Болката носи заряда на оптимизма и непокорството. Ала това не е лековата площадна поезия; въоръжена с мелодията на китарата, тя се превръща в будилник, който оглася упоените ни сетива. В “Кубатурата на кръга” четем: “Не е достатъчно да викнеш: “Бунт!”, / когато тънко си пресметнал ползата. / Че който е живял с едно на ум, / не стига по-далече от обоза.”
Вярната констатация за връзката между чувство и поезия при стиховете на Славимир Генчев е обогатена с нещо сякаш извиращо от непримиримостта на волен дух, комуто са ясни и чужди дребните напъни за лесна слава. И в “мълчанието” си Славимир Генчев доказва своята позиция. Да бъдеш в сянката на славата и едновременно с това да си неин владетел – това е мисията на българския писател. Далеч от литературните бърборковци, далеч от политиканстващата посредственост, близо до тегобите и радостите на “невидимия” българин, на чиито плещи се крепи нацията. Този е пътят, избран от талантливия български поет Славимир Генчев, който и при смяната на хилядолетията не промени своята съдбовна привързаност със заветите на мъртвите безсмъртни поети. От техните послания и от стоицизма им идва неговото вдъхновение. И той категорично отсича в “Изкуство”: “Ако сте жадни, елате с мен. / И махнете, ако сте сити.”
Като заключение искам да отбележа, че Славимир Генчев е част от литературния кръг “Читалище” и на поетите в него посвети стихотворението си “Читалище”, в което изповядва: “Пламък на свещ нейде в България. / Топлинка, която не се купува. / Поетите не четат стихчета, а отговарят. / И който има очи – ги чува.”
Стихосбирката “Цветоглед” е явление в съвременната българска поезия като категоричност, откровение, лиричен патос. Тя представя Славимир Генчев в светлината на ярките багри, озаряващи небосклона на надеждите ни.

Доц. д-р по философия Боян Ангелов

—————————————————

„Черна кутия“ (2000 г.), изд. „Славинпрес“, цена 6 лева.

Бройките са още по-ограничени!

Да следваш лицето, а не опакото на традицията

Термини като гражданска или социално-ангажирана поезия не са продукт на соцреализма, но именно той успя да ги профанизира. Разни одописци за СССР, за Партията и вождовете й, че дори и за конгресите, ни карат да се мръщим от спомена за преживяното падение на словото. И май тъкмо тук е обяснението, че сегашните поети избягват да разбуждат този спомен.

Но традициите ни не са от половин век, та ние сме закърмени с Чинтулов, Ботев и Вазов. Аз разбирам, че днешните им потомци не искат да стесняват задачите на творчеството си само от онова, което се опростяваше с гръмката формула „глас и съвест на епохата“, че не искат да бъдат побирани единствено в рамката на посланието мисия и проповед, че за тях поезията е и игра с фриволни задявки и предизвикателства, но не одобрявам пълното оттегляне от ролята да се изразят в съдбовни мигове насъщните въжделения на хората, обединяващите ги разочарования, надежди и стремежи.

А историята отреди на нас, живеещите в края на 20. век, да станем свидетели на главоломни преломи, изправи ни пред изпитанието да се определим къде сме в тях, да имаме позиция, да сторим нещо реално, след като дълго време обществото беше няма масовка. Като срам биха окачествили подобно бездействие големите личности на литературата ни, които настъпваха ли подобни събития, трептяха като изопнати струни.

Точно техния пример следва Славимир Генчев със стихосбирката си „Черна кутия“, а не скъпоплатените одописци на комунистическия режим, отблъснали от гражданската поезия читателите. Иначе сам авторът е давал доказателства, че периметърът на вълненията му е широк и разнообразен, че са му скъпи нещата и от най-интимното човешко битие, създател е на великолепни лирични творби, но когато пред очите му старото и новото влизат в сражение, когато изходът от него е с огромно значение, той не може да си представи да остане затворен само в личната си „светая светих“ и да не се „омърсява“, както с аристократично презрение се изразяват някои, с политика. Та нали от тази политика зависеха, а днес още повече зависят и собствените им съдби.

Това много добре го осъзнават навлезлите в по-зряла възраст и най-малко на тях е простено и най-благовидното оттегляне от настръхналите площади. През изтеклите 7-8 години аз виждах Славимир Генчев постоянно там, а четях и статиите му, в които се изливаше неговата непримирима съвест. На тази публицистика са своеобразно продължение и стиховете му от „Черна кутия“, но естествено, както е при истински талантливите, позицията му е защитена с непотворимите възможности на изуството, със средствата, даващи предимство на поезията да достига като послание не само до разума, но и до душата.

Атанас Свиленов

————————————————————

„Перо от огъня“ (1989), изд. „Народна младеж“.
Изчерпана.

Някой трябва да каже лошата новина

Неудобството на вестоносеца с неприятна, но реална и необходима вест, е за предпочитане пред розовия наркотик на неосъществимото. А ако вестта е в мерена реч, моментално придобива характер на противостоене на злото и – може да се добави – на активното противостоене. С тези няколко думи се обхваща съвсем не алегорично творчеството на младия поет Славимир Генчев. Със същата гражданска позиция той е известен на читателите през последните десетина години с публикациите си в списанията „Родна реч“ и „Пламък“, алманасите „Дружба“ и „Море“, сборника „Смяна 80″, вестниците „Народна младеж“ и „Пулс“,  “Литературен фронт“ и др.

Йордан Ганчовски

Електронни книги:

http://liternet.bg/publish7/sgenchev/opit/index.html