Лозан Такев

9. Декември 2013, брой 286

Съседът се върна от Швейцария. Теглил малко авоари за джобни пред празниците. Друг ходил набързо до Кипър да проследи как вървят офшорните му сметки в банката. Мой близък си дойде от двуседмично пребиваване в Дубай. Ходил на ски-туризъм. Навън 40 градуса, а вътре – писти, сняг и пързалки. В Дубай не пеят „Ти си земен рай“, но от пустинята върху пясъка правят чудеса, а ние продължаваме прехода с „твойта хубост, твойта прелест, ах, те нямат край!“
Моя позната се върна от Брюксел. Добре плащат там, колко й е да прескача всяка седмица до България, да ни дава акъл и европейски съвети… Познато приятелско семейство се приземи от щастлив круиз до всички световни северни столици, морета и океани. Други пък се върнаха от казиното в Монте Карло. Семейни познати се върнаха от ревю в Париж, други – от концерт на Елтън Джон в Лондон. Приятел се върна вчера от Малдивите, друг познат долетя от САЩ, а наши близки ходили до Китайската стена. А един – от Шанхай, където три пъти годишно ходи на държавни разноски, та вече му писнало. Други долетяха от Европа, където са им именията.
Приятелчета на сина ми бяха окупирали университета, прекосиха жълтите павета на протестите и се прибраха росни-росни, след като бяха пили с преподаватели в три часа през нощта, а сутринта кафе пред парламента… Бяха им броили даже някакви дребни за виковете „Оставка“. Евтин бизнес, но все пак нещо…
А аз и тази вечер кротко хлопнах външната врата и се върнах от поредно литературно четене, този път в читалище „Славянска беседа“. Литературната беседа е богатство. Както и книгата е богатство. Чествахме Димчо Дебелянов. С една чудесна антология, която състави Петър Велчев. В нея са включени 141 български поети и има над 200 литературни посвещения на поета на „сиротна песен“, на тихата победа и тихата жал, поручик Димчо Дебелянов от Копривщица. Над 40 автори от антологията не са между живите, а някои от тях не дочакаха дни и месеци да вземат участие в премиерното литературно четене. Съвсем наскоро ни напуснаха Иван Кръстев, Янко Димов, Орлин Орлинов, Воймир Асенов…
Някакъв благотворител издател отпечатал триста екземпляра, вероятно най-вече за нуждите на Копривщица, но не бе предвидил поне по един авторски екземпляр на авторите и те трябваше да си закупят и „своите стихове“ в памет на Дебелянов срещу 10 лв. А десетината автори, взели участие в премиерата, четоха от едно книжно тяло на сцената своите творби в полупразната читалищна зала на себе си. Ще кажете – какво са десет лева? Десетте лева за поетите са тяхната тиха победа в посочената антология… Такава е равносметката на прехода за хората на словото, за хората на духа, които няма как да видите в списъка на сп. „Форбс“ на най-влиятелните българи. Тези от „Форбс“ не ходят по литературни четения, не купуват книги и не ги четат. При тях по-важни са ценните книжа. Банкери и банкерки, политици, лидери на партии, пиарки, бизнесмени и бизнесменки, мутри… Техните победи не са тихи, а са тайни. Тихите победи са на поетите. Какво да се прави? Разни хора, разни… капитали.

http://www.duma.bg/node/68085