Един приятел ми го каза така преди време, но помня само откъси
дори гугъл мъчи по въпроса…

Кога на смърт вървят – пеят, дорде дори да са пл’акали.
Щот най-страшнии час при бой – е часът преди атака
…..
Проклет четирсепърви лет – ти, с пехотата сред снеговете.

…
Взрив! – лейтенанта бе убит, смъртта отново мен отмина.

….
Къс бе боят а след час, отпивах ледената водка
и бавно чистех с ножа аз, кръв чужда изпод своите нокти.