От: Славимир Генчев

Славимир Генчев — Thu, 24 May 2012 10:05:47 +0000

Честит празник! Преди две години Надежда Александрова издаде книга за Николай Лилиев. В нея има поместени десетки писма на ученици на Лилиев до него. Смайващо умни, разсъдливи и грамотни младежи. Защото такива учители като него е имало едно време.
Когато дойде соцът, когато учението стана нещо много лесно и просто, когато победи успеваемостта, когато малограмотници започнаха да управялват държавата и всички нейни структури, от училището избягаха всички по-кадърни хора, смятащи, че имат – с право или не – друго призвание.
Оттам тръгва падението. Нямат интерес хората – малко са онези с възрожденска нагласа. А и защо да хвърляш сили да пълниш дебели пролетарски тикви, дето не искат да се учат? Така че който иска да се научи по-добре – ще се научи. Има начини. Днешното училище не може. Тежко наследство от соца.

От: Бойка Бъчварова

Бойка Бъчварова — Thu, 24 May 2012 09:06:27 +0000

Честит празник, Славимире! За много години да е!
Няма такова нещо днес като „учителка по български език и литература“. Само така се нарича. Инак – всичките преподават само и единствено овехтелия каноничен списък, призван да сготви пушечното месо на нацията, само дето това сготвяне е демоде от около 50 години.
Български език, езикова култура, употреби на ДНЕШНИЯ език (имам предвид днешния – след 50-те на миналия век) НИКОЙ не преподава в българското школо. Печално, но факт.
Да не ти вадя от архивите си учителските просташки грешки по отношение на стандарта най-малкото, на практическата стандартна българска граматика. Не я четат, щом се извлекат от университетите, където ги готвят Бог знай за какво, но не и за учители…
Честито да ни е.

Коментари на: На учителката – с любов и признателност

От: Славимир Генчев

От: Бойка Бъчварова