Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » Леонид Андреев срещу България и Иван Вазов срещу Леонид Андреев

Леонид Андреев

През 1914 г. руският писател Леонид Андреев – многократно превеждан и доста четен у нас, публикува в руски вестници две отворени писма до българския народ, като очевидно в тях изразява не толкова и не само своята лична позиция, а и позицията на руското самодържавие, което го използва като своеобразен инструмент.
Видният български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия и действителен член на Българската академия на науките Димитър Мишев помества писмата на Андреев в своето списание „Свободно мнение“, където започва задочна дискусия между руския „обвинител“ и български писатели като Стилиян Чилингиров, Иван Вазов и самия издател на списанието Д. Мишев.  (Повече за дискусията - http://www.slovo.bg/old/litforum/213/scanov.htm)
Повече за Димитър Мишев – http://www.vidin-online.com/grazhdani/dimitr-mishev-belezhit-rodoliubets-uchen-publitsist-i-knizhovnik)


В тези клеветнически по същество писания Андреев нарича българите „цигани на панаир, хора продажни, с раздвоени езици, които играят кървав танец на духовна нищета, коварни и подли убийци, стадо овце“ и употребява куп други обидни квалификации. Андреев се явява защитник на онеправданите уж сърби, подло нападнати от българите по време на Междусъюзническата война, без да има каквато и да е представа за заговора на съюзниците-разбойници (и преди всичко за ролята Сърбия в балканския конфликт) срещу България да завладеят нейните изконни територии след Балканската война.

Предлагам пълния отговор на патриарха на българската литература Иван Вазов на клеветническите писания на руския панславист, неуравновесен славянофил и крайно реакционен русофил Андреев, така както е публикуван в сборника „История на Съюза на българските писатели 1913-1944″, издаден през 2003 г. послучай 90-годишнината от създаването на писателската организация. По отговора на Иван Вазов може добре да се прецени какво е съдържанието на Леонид-Андреевите словоизлияния, тъй като Вазов стриктно следва абзац по абзац злополучните му писма.

Преди да сме видели любовта Ви, ние виждаме днес омразата ви. Преди да сте били някога наш приятел, Вие излизате като съдия и хулител на българския народ и с бич в ръка, в преддверието на славянския храм, искате да бъдете олицетворение на висшата правда. Вие се считате за един от избраните и отредените да пазят светините на този славянски храм.
Не нас, а Вас би трябвало да накаже бичът на благородното негодувание, защото Вие именно, опиянени от злоба, не виждате истината. С вас заедно заслужават бичуването и онези, за които се застъпвате тай горещо, защото те именно неотдавна търгуваха в славянския храм и след като сториха толкова грехове спроти братята си, отиват да просят от тях в същия храм.
По-рано Вас ви нямаше там, защото миналите събития не Ви засягаха. Но каква морална сила се крие у Вас, когато черните името на цял народ и го наричате тълпа от джебчии?
„Не проч обжарит карман брата должника“, казвате Вие за нас. Какво духовно благородство и каква човешка съвест изразявате, когато, заслепени от несправедлив гняв, злоба, ни зовете  българите „цигани на панаир, хора продажни, с раздвоени езици, които играят кървав танец на духовна нищета, коварни и подли убийци, стадо овце“.
Та кой сте Вие и какво ви дава право да сипете хули и клевети върху един народ, който не познавате и който никога не сте искали да знаете, за когото съдите по думите на неговите най-големи клеветници и зложелатели – по думите на неговите братя изменници. Къде бяхте вие – един от най-благородните членове на славянското семейство;Вие, който се срамувате от нас и пророкувате духовната ни гибел – къде бяхте неотдавна, когато се извършиха толкова много и толкова жестоки славянски неправди? Къде бяхте да се възмутите, когато разкъсваха на части българското отечество и злорадстваха братята сърби, съюзени с гърци и румъни, Вие, който казвате гордо за себе си, че сте политик и дипломат, а сте писател, за когото най-високо стоят интересите на справедливостта? Къде бяхте да се възмутите, когато сърбите унищожаваха българската народност в Македония с най-варварски средства? Вие, който казвате, че за Вас няма друг авторитет, освен всегласното чувство на негодувание и скръб?
За Вас ние сме най-недостойните синове в славянското семейство, защото не сме извършили нито една неправда над свои братя; но кажете и сърбите ли са в това честно славянско семейство и те ли навеждат очи от срам, когато чуят името българин?
Във второто си писмо Вие, за да закръглите фразата си навярно, казвате, че не съчувствате на българските стражари, които влачат в затвора сърби. Вие знаете много добре, че такъв случай не е имало, защото ние не владеем и не сме имали никога намерението да владеем сърби. Но го казвате, при все това, за да запазите позата на разгневен и вдъхновен писател на висшата правда.
В първото си писмо наричате сърбите, може би без да сте забелязали това, „братя длъжници“. А знаете ли как са изпаднали те до положението на длъжници и какво ни дължат всъщност? Но какво е за България, какво е Македония – те могат и да съществуват, могат и да изчезнат – за Вас то ще бъде все едно. Позволете и на другите да обичат отечеството си. Въпросът за нашето национално съществувание не е въпрос на търгашество, както се изразявате Вие. Нашият народ никога не е търгувал със съвестта си и не е изменявал на задълженията си. Това, което са вършили сърбите спроти нас и което вярвам Ви е много добре известно, ни един българин не е вършил спроти тях и не ще извърши.
Нека ни обвиняват в престъпна наивност, но не и в предателство и безсловесност, че след толкова разочарования, след толкова горчиви опити, които сме почерпили от отношенията си със сърбите в продължение на стотина години, че ние сме забравяли често пъти миналото и сме се залавяли да работим заедно с тях, да им помагаме, за да бъдем отново измъчени и да се гаврят отново с нашата наивност собствените ни братя славяни. Ако бяхме реални политици, както ни наричате в писмото си, ние не щяхме да позволим да възкликват над нещастието ни тъкмо онези, които днес искат помощта ни.
Нашите съседи и братя славяни, които вчера не се поколебаха да забият ножа в сърцето ни – в Македония – днес дирят по хитър начин помощта ни. Защо им сме ние? Нали те сами ни презряха вчера и първи ни се надсмяха. От всички славянски народи може би те най-добре умеят да правят реална политика. Какво чувство на национална гордост и чест притежават те, ако днес просят от оногова, когото вече са обрали, отритнали и охулили? Българският народ не ще стори това. И в името на какво се иска помощта ни? В името на славянското единство ли, на което те вчера тъй коварно измениха. Когато бяхме силни, те с презрение говореха за нас и готови бяха да ни унищожат, и днес, понеже тяхната интелигенция се срамува да се обърне направо към нас, прислужва си с Вашето писателско име? Ако тяхната съвест е чиста, нека те сами хвърлят камък върху нас, защо Вие да вършите това? Но към нас те не смеят да се обърнат, защото знаят какъв отговор ще получат и защото нямат морален кураж да признаят греха си и да искат открито нашата братска помощ. Те се обръщат към Вас, говорят Ви с Вашите фрази, с Вашите литературни образи и Вас ви вдъхновява неискреността на тяхното слово. Те вярват, че Вашата хулна реч ще накърни сърцата ни. За да им служите, вие сте се въоръжили с всички книжни копия и стрели на една клеветническа риторика. И всяка Ваша дума се опитвате да превърнете в хула и гавра с българското име.
Желал бих никой в нашата страна да не почувства сърцето си наранено от Вашето злословие. Във Вашето писмо, написано с отрова, злоба и ненавист, във Вашите безосновни и престъпни хули, аз не виждам нито величието на художник, нито благородството на човека.
Желал бих още нито един български писател да не се чувства ваш ученик и да не следва стъпките Ви и стъпките на Вашето сляпо възмущение.
Мене ми е мъчно, когато някои Вии наричат учител на българската интелигенция. Това не е право. Отделните случайни увлечения не са свидетелства за духовния живот на нашата интелигенция. За щастие тя има по-достойни учители и Вие с Вашето творчество не сте държали в плен ни един от първите ни поети и художници, но сега това Ваше писмо ще даде възможност на всички мои събратя да Ви разберат и оценят; то ще ги доведе още веднъж до убеждението, че личността на писатели и неговите творения не трябва да се прокарва граница и че Вие не сте роден за учител на поколенията.
Обзет от пророчески екстаз, и в двете си писма Вие сипете словесни мълнии върху нас и виждате вече нашата духовна гибел – опомнете си! Не сте Вие човекът, който ще ни осъжда за греховете ни и ще проглежда в бъдещето ни. Вие не ни познавате и нямате право да говорите за нас. Българският народ не съществува по ваша воля и Вашите лъжепророчества няма да го смутят. Той ще оцени и Вас, както е оценил и други с по-малко фирмени имена.
Уверен съм, че след време Вие ще съгледате собствените си престъпни заблуждения и ще се червите за клеветническите си думи. Днес това не виждаме у Вас, защото вие, в злобата и омразата си, все още не можете да вникнете в смисъла на онова, което вършите и говорите.


Иван Вазов

22 юли 2013 12 Коментара

12 Коментара за “Леонид Андреев срещу България и Иван Вазов срещу Леонид Андреев”

  1. Милен Р. коментира на 23 юли 2013 :

    Браво, Слави!
    Поздравления – много важно напомняне!

  2. Славимир коментира на 23 юли 2013 :

    От два месеца се каня да препиша цялото писмо на Иван Вазов, ама едва вчера сколасах. Следващото писмо е на Кирил Христов – и то еубийствено.

  3. Милен Р. коментира на 18 август 2013 :

    Слави, днес както чета Окаяните дни на Бунин и попадам на редовете му за безсмислиците и вредността на Леонид Андреев, та се сетих и за горния ти текст, но и за нещо, свързано с него, което ми разказваше покойният Николай Кънчев.

    Не знам дали ти тогава, в 2007 г. си четял форума Де зората, но искам колкото и да е анекдотично да го сложа тук за да върви с твоя текст. Последният постинг най-долу:

    http://de-zorata.de/sites/forum/index.php/topic,47.msg5529.html#msg5529

  4. Славимир коментира на 18 август 2013 :

    Много интересно! Не бях го чел! Да, оказва се, че отговорът на Вазов е публикуван и в руски вестник. Само че трябва да поровя още, за да установя къде по-точно.

  5. КОНСТАНТИН ЕЛЕНКОВ коментира на 7 декември 2013 :

    леонид андреев не е моя слабост – но тончо жечев и здравко петров го представяха на нашата публика твърде подробно…и нелюбовно, естествено! от онова, което съм чел от и за него си изграждам мнение като за талантлив и зъл човек. вазов допълва и затвърждава това~!

  6. Славимир коментира на 7 декември 2013 :

    Чел съм от него десетина разказа, един от тях е наистина забележителен – „Бергамот и Гераска“.

  7. Радостина-Смарагда коментира на 19 март 2014 :

    Поздравления, Слави! Право в целта и в крак с времето!

  8. Славимир коментира на 19 март 2014 :

    Как нищо не се е променило, Ради. През 21. век да продължаваш пропадналата си политика на славянски месия от времето на самодържавието…
    Тия руснаци са напъно откачили от пиянство и безхаберие.

  9. Мариана Цонева коментира на 6 септември 2014 :

    С интерес и съпричастност си припомних на днешния празник на Съединението за тези неопровержими факти от нашата история, които петоколонниците всуе се мъчат да скрият и изпратят в забвение. Истината винаги побеждава!

    Благодаря на Милен Радев за припомнянето и на Славимир Генчев за ценната фактология!

  10. Славимир коментира на 6 септември 2014 :

    За съжаление все не ми остава време да препиша и отговора на Кирил Христов на Леонид-Андреевите (а то значи – и на руските) хули срещу българите и България, но ще се постарая в скоро време; сега е и моментът. „Цапнатият“ и без друго в устата Христов така хубаво го е напопържал, че мед ти капе на сърцето. :)

  11. Милен Р. коментира на 7 септември 2014 :

    Иван Бунин:

    „Я упомянул об Леониде Андрееве: Чехов искоса, с недоброй улыбкой поглядывал на меня:

    — Ну, какой же Леонид Андреев — писатель? Это просто помощник присяжного поверенного, из тех, которые ужасно любят красиво говорить… Прочитаю две страницы Андреева, — надо два часа гулять на свежем воздухе!“

    „…Горький, Андреев, Шаляпин — жили в непрестанном упоении своими славами, в непрерывном чувствовании их не только на людях, во всяких публичных собраниях, но и в гостях друг у друга, в отдельных кабинетах ресторанов, — сидели, говорили, курили с ужасной неестественностью, каждую минуту подчеркивали избранность своей компании и свою фальшивую дружбу этими к каждому слову прибавляемыми «ты, Алексей, ты, Леонид, ты, Федор…» …“

  12. Славимир коментира на 7 септември 2014 :

    „Прочитаю две страницы Андреева, — надо два часа гулять на свежем воздухе!“

    Повече от това не трябва. :)

Вашият коментар: