Славимир Генчев

Букинистите вдигат стан,
а клошарите -
шум за нищо.
Виж, Славейковците едвам
се стърпяват
да не пропишат.

Дядо Петко – за „тоз народ“,

дето не е народ,
а мърша;
а пък Пенчо -
надут и горд,
що фасулковци би попържал….

Има мисъл,
а няма кръг.
Има кръгове,
но са други.
Днес другарят е станал вълк.
Днес човекът е тикнат в ъгъл.

Колелото се превъртя,
но полегна встрани от друма.
Дядо Петко присви уста,
а пък Пенчо прибра бастуна.

Който нямаше,
пак не взе.
Който имаше,
пак е алчен.
Сред забързаните нозе
гладни гълъби дирят плячка.

Скрих славейковски кратък стих
като болка от стара рана:
само който е ял трохи,
може гълъби да нахрани.