Няколко незабравими случки с бай Спиро
Не е шпионка!
С трънския майстор бай Спиро се срещнах по време на бригада в строителството. Той беше родом от Стрезимировци – селце, разделено на две между Сърбия и България след Ньойския диктат.
Макар и пенсионер, бай Спиро все още работеше. Беше голям зевзек, а и мераклия. Не пропускаше случай, като чуеше някой да псува на майка, да не го поощри:
- Ша ебеш, нема да мреш!
Много беше загорял завалията, а и вдовец беше. Често ми говореше за своя позната хубавица, останала в сръбската част на Стрезимировци. Като отворели границата два пъти в годината, винаги ходел да я види как е, какво прави. И все се канеше някой ден да я вземе и да я доведе в България. А ако я спре милицията, щял ето така да се оправдае:
- Момчета, я я водим да си я е.ем, не да шпионира!
От толкова Европа не хлопа
С бай Спиро – трънския майстор – зидаме стена. Той зида, а аз му подавам тухли и кереч. Спиро не ползва ни отвес, ни плюнка, за да мери вертикала. „Карам под пръсти“, обясни ми той. Демек – с осезанието на пръстите си….
Естествено, излезе бая крива. Казах му, че върви накриво, и той слезе от „магарето“. Огледа я, зацъка с език, разпсува се цветисто, после грабна един мастар (това е дъска за измазване, да кажа за дамите) и като го опря по цялата му дължина върху стената, леко я натисна.
Понеже още не беше стегнал хоросанът, стената се поизправи. Огледа я бай Спиро оттук-оттам и отсече:
- Добре е! От толко Европа не хлопа!
И яз съм крив, па съм жив!
Както е известно, Спиро не използваше отвес, нито плюнка, за да проверява как върви зидарията по вертикала. И стените все криви ставаха….
Аз все го предупреждавах, а той все отговаряше, че „от толкова Европа не хлопа!“.
Веднъж обаче разговорът протече така:
- Бай Спиро – викам му пак аз, – накриво върви пущината, бе!
Той слезе, поогледа стената, облекчи се с две-три псувни и обобщи:
- И я съм крив, па съм жив!
Третият му отговор, след като сам се убедеше, че стената е крива, беше:
- Толкова мърда и попадията!
И следваше красноречиво махване с ръка…
