ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ И ГЕО МИЛЕВ
Щрихи към приятелството и кореспонденцията им
Още от съвсем млад Гео неистово ратува и ентусиазирано работи, вдъхновен до екзалтация, за европеизирането и модернизирането на българската литература и култура, за преориентирането на интелектуалния дух на българина в тази насока. (Баща му Мильо Касабов и той с някакво мъдро прозрение финансира литературните, културните, и всякакви други проекти на сина си. Сигурно имат основание заключенията, че Гео е единственият българин (не само интелектуалец) а единственият, която разорява баща си, за да европеизира българската духовност и общество).
И в този смисъл още отрано младият гениален световен интелектуалец много високо е ценял Дебеляновите стихове. Надарен с прозрение и изключително вярно и прецизно чувство за творби, имена и явление, с хоризонти в далечното и необозримо за мнозина бъдеще, той много точно е схванал и оценил творчеството на копривщенеца в контекста и на водораздела между две епохи – в живота и историята, в литературата и духовността. От една страна е „класическата“- дядо Вазова литература – напред новото начало, бъдещето, за което трябва да се работи много и постоянно.
В душната и тягостна атмосфера в живота и политиката, в духовността и културата, в навечерието на световния кървав катаклизъм – войната, мнозина творци от всички области, пък и всеки що-годе просветен и чувствителен българин, буквално се задушават. От творческо безсилие и липса на вдъхновение и перспектива. От яростно несъгласие с духовния мрак и резигнация, от нежеланието и безразличието дори на елита, на интелигенцията да погледнат по-надалече, по пътищата, които чертаят новите повеи от Европа. И както пише по-късно един съвременник – за мнозина войната (при все, че са осъзнавали нейната кървава и жестока същност - страшна, трагична и безсмислена) се явява своеобразно спасение, нови хоризонти, места, хора, нова обстановка и атмосфера, нови емоции и творчески импулси, нови произведения.
В писмо до Гео от 7 април 1915 година Димчо споделя: „Чувствам почти пълна притъпеност – и физическа, и душевна. Не ме бива значи ни за реализъм, ни за ирреализъм.“ И по-натам: „Ще измрем от скука в София… Много подли времена! Аз чакам със стиснати от нетърпение зъби и юмруци настъпването на велики събития по нашенско. Омръзна ми всичко, особено сам на себе си много омръзнах. Не ми се ни гледа, ни слуша, ни мисли, ни желае, ни люби, ни мрази, понякога не ми се и диша…“
В друго писмо: „Аз не живея – аз горя, не аз се пържа…“ И още: „Ние тука караме по стария път… Чакаме някакво неведомо чудо и т.н. и т.н.“
Естествено, чувствителните и раними души като Димчо и Гео са страдали най-дълбоко, чупили са ледовете с главите си, както по-късно ще напише гениалният им следовник Никола Вапцаров. За да заплатят с живота си своя бунт величав.
От кореспонденцията между приятелите тук имам предвид запазените седем писма от Димчо до Гео. Двамата ги запознава по всяка вероятност старозагорецът Николай Михайлов – Лилиев, близък приятел и на двамата. Разбира се, тези писма (от които по всяка вероятност малко са запазените) са само много малка част от историята на това приятелство. Защото общуването им е било много по-интензивно и всеобхватно. Сърдечно и дълбоко. В едно от писмата Димчо простенва: „… сякаш повторно живеех преживените заедно с тебе вечери в София“.
Според бележките към том втори от събраните съчинения на Дебелянов от 1987 година, писмата са писани в София и адресирани до Стара Загора в периода от 28 януари до 22 април 1915 година. Написани са на открити пощенски картички с химически молив. Не всички са датирани и по пощенското клеймо се датира изпращането им. Седемте писма, се казва в споменатите бележки, са доказателство за мрачните настроение на поета през 1915 г., за любовните му разочарования и тежките му предчувствия. Те са почти всеобщи, а не само Димчови, както стана дума по-горе.
Разбира се, темата за приятелството и кореспонденцията между двамата се нуждае от едно много по-задълбочено и аналитично проучване. И в контекста на цялостния обществено-политически и литературен живот. Тук ще се спрем накратко само на последното, седмо, писмо на Димчо,писано на 22 април 1915 г. отговор на незапазено писмо от Гео.
„Не ти отговорих навреме, защото бях зает с много важна работа: мъчех се да убедя и себе си, и другите, че е време вече да познаем своето нищожество и - между другото и по твой съвет - да устроим на столичани невиждано досега зрелище - да се избесим всичките по електрическите стълбове на бул. „Цар Освободител“. Но какво да правиш, ó камък удариха увещанията ми: ни на мене, ни на другите им се иска да погинат още млади и зелени, и то по литературни причини, което би било най-смешното…“
Тези редове отново ни показват мирогледа на интелектуалеца Гео в контекста на неговите стремежи за европеизиране и модернизиране на българската духовност и общество – да се избесим, па дано се стреснат и прогледнат… А ето и бележките към това писмо в събраните съчинения на Гео Милев:
„Своите литературни схващания за живота и литературата по това време Гео Милев споделя „сериозно“ и с останалите си приятели“ – най-вече с Николай Лилиев. По всяка вероятност в писмо, недостигнало до нас, Гео Милев „предлага“ на Димчо Дебелянов своя „проект“ за несъгласие, съпротива и бунт срещу социалната и жизнена логика, която пречи на литературата, с идеята млади поети да се „избесят“ по електрическите стълбове на булевард. „Цар Освободител“. Явно Димчо е направил опит да „развие“ проекта на приятеля си, но в крайна сметка - с чувство на хумор – признава, че ни на него, ни на приятелите му (им) не се ще „… да погинат още млади и зелени и то по литературни причини…“
Предложението на Гео Милев обаче и породилите го причини – очевидно повече литературни, отколкото жизнени – са любопитни за изследване на оригиналните идеи на младия все още Гео Милев.“
Дойчо Иванов
уредник на къща-музей „Димчо Дебелянов“
КРЪГЛА МАСА – ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ ПРЕД ЛИТЕРАТУРНИТЕ МУЗЕИ В БЪЛГАРИЯ. СПОДЕЛЯНЕ НА ПОЛЕЗНИ ПРАКТИКИ.
Научен ръководител – Катя Зографова,
Директор на Национален литературен музей
П Р О Г Р А М А
Модератор – Живка Шишкова, музей „П. Пенев”
11.30 – 11.45 – Виртуалният Национален литературен музей – Катя Зографова
11.45 – 12.00 - По следите на литературните музеи – д-р Стефанка Кръстева
12.00 – 12.15 – Сътрудничеството между НЛМ и УниБИТ – добра и полезна образователна практика – Д-р Мария Николова
12.15 – 12.30 – Димчо Дебелянов и Гео Милев. Щрихи към приятелството и кореспонденцията им.
55 години от откриването на къща музей „Димчо Дебелянов” – Дойчо Иванов, Къща музей „Д. Дебелянов” -
12.30 – 12. 45 – 60 години Къща музей „Пейо К. Яворов”- Тодор Иванов , Къща музей „П. К. Яворов” – Чирпан
12.45 – 13.00 – Музеят и алтернативните театрални форми – д – р Радка Пенчева – „Ем. Станев”- В. Търново
13.00 – 13.15 – Мисията да си част от Гео – Валя Сотирова, Къща музей „Гео Милев”
13.15 – 13.45 – Кафе – пауза
13.45 – 14.00 – За една предстояща изложба за Дора Габе – Маринела Паскалева, Дом паметник с Къща музей „Й. Йовков” – Добрич
14.00- 14.15 – От студентските стажове до доброволчеството – Милена Катошева
*Възможно е участие и на други колеги.
17.45- 19.00 – коктейл в двора на музея
*Настаняване в хотел „Железник” /срещу Автогара – Стара Загора”/
