Д-р Иван Иванов разгледа в своя доклад участието във въстанието и съдбата на мнозина от съратниците на Войводата от Пирдопско-Златишкия район – едно много ценно проучване не само с оглед на краеведските търсения на журналиста и историка Иванов. Така например един от тях – Нено Гугов от с. Петрич - поема цялата отговорност и „вина“ пред турските власти и по този начин спасява останалите въстаници и семействата им от кървава разправа.
Милена Андреева от къща-музей „Панайот Волов“ в Шумен изнесе доклад за Панайот Волов и Г. Бенковски по време на Априлското въстание в сравнителен план. Въз основа на новооткрит документ, подписан от Стефан Стамболов, се оказва, че двамата революционери са били равнопоставени в качеството си на апостоли. Така че доброволното отстъпване на ръководния пост от страна на Волов, за което свидетелства и Захарий Стоянов, има и друг нюанс. Важното е, че с оглед на ситуацията Волов правилно е преценил необходимостта – както и Левски е твърдял – „да се свири от едно място“ и не е оспорил излишно водачеството на Бенковски.
Дойчо Иванов от Дирекция на музеите – Копривщица,
изтъкна мястото и ролята на Хвърковатата чета във ввъстанието, съобщи и за ежегодния туристически поход по стъпките на Войводата до неговата голгота – местността Костина в Тетевенския балкан.
Скулпторът Христо Танев разказа емоционално за работата си върху паметника на Войводата.
Светлана Мухова разгледа актуалния и болезнен въпрос за „Съвременни спекулации с личността и паметта на Г. Бенковски“, някои от които са изключително тенденциозни и унизителни както за големия герой, така и за нас като българи. Тук не става въпрос да се героизира или митологизира една или друга историческа фигура и да се канонизира и издига в култ, но търсенето на сензации и разтърсващи жълти „истини“ също не е верният път към големите личности.
Забележка: Следващите снимки са на Марияна Панчева от в. „Регион“ – Пирдоп
Кунка Неделева се спря в своето изложение на особено трудното и спорно тълкуване на лидерските качества на войводата, които го превръщат за няколко месеца време само в „точния човек на точното място в точното време“, в човек, когото времето обръща, но което и той обръща, според крилатата мисъл на неговия предтеча Васил Левски.
Още материли от юбилейния вестник, чийто отговорен редактор е проф. Дойно Дойнов, а отговорен секретар – Христо Ковачев, който представи уникалното издание по време на конференцията.
След прочитането на докладите някои от присъстващите се включиха с мнения и уточнения в търсещия истината за Войводата творчески дух на конференцията. Всъщност с нея започнаха честванията и в това отношения тя даде много добър тон.
Райна Каблешкова
Иван Копривщенов, потомък на Хлътевия род
(Следва)
