Славимир Генчев

Дъждовна улица в Бургас
и кафене с протрита шапка.
Бездомен старогръцки глас
от козирката бавно капе.
Знам: улицата свършва с бряг,
край който не минават кораби,
но „Старата гемия“ пак
е пълна с пътници догоре.
Избръснатият капитан
над цифрите се е надвесил,
а котвата тежи до грам
в нозете
на позната песен.

Подгизналият хоризонт
платната на страха надува:
сега ни трябва бъчва ром,
за да посмеем да отплуваме.
Но никой тук не е смелчак -
клечим под козирката,
пушим,
че улицата свършва с бряг,
след който пак
започва суша.

Отсреща извисява кей
олющена стена с афиши
и некролог,
на който пише:
„Почина барба Одисей.“