Славимир Генчев

Несправедлив е животът,
това го знам.
Но се чудя, без да съм мнителен:
ако гладният си е виновен сам,
дали е невинен ситият?

Цял живот се блъскам
над разни граници
като разпнат на колело:
любов и омраза,
време и разстояние,
лъжа и истина,
добро и зло.

В музея на Димчо схванах дилемата
и се научих да я чета:
приживе поетите не са гении,
а са само нервите на света.

Не че от другите
са нещо повече
и че имат по-странни черти.
Те са само деца на Словото
и на безсмъртието
са бащи.

Понеже не могат
ситите да нахранят
и на гладните да дадат ум,
ще заминат за фронта
и там ще станат
точни рими на бог Куршум.