Антологията за Димчо Дебелянов на проф. Петър Велчев

Едно от интересните събития в рамките на „Димчови празници 2013″ бе представянето на 17 август в просториня салон на Старото училище

на шест нови книги на издателство „Симелпрес“,

чийто собственик и управител Симеон Димитров си е поставил благородна и амбициозна задача: да издава в трудните времена на криза некомерсиална книжнина, чието обединяващо звено основно е Копривщица и множеството произлезли от нея или свърани с нея повече или по-малко известни личности с голям принос за развитето на града и на България. Второто допълнено издание на антологията „Тихата победа на поета“, съставена от проф. Петър Велчев;

ново издание на „Менците преляха“, чийто автор е последният копривщенски възрожденец Петко Теофилов, основател на модерното музейно дело в Копривщица (http://slavimirgenchev1953.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/08/18/petko-teofilov-vyzrojdenecyt-ot-20-vek.803980); „Носталгия по Копривщица“ от Мария Герджикова; „Животоописание. Творчество“ – албум с творби на художника Константин Щъркелов; “Българско архитектурно майсторство“ от Янчо Стоичков; „Между две епохи“ от низвергнатия от „народната“ власт индустриалец Дончо Палавеев - мемоари, като по чудо спасени и открити (не)случайно от издателя Симеон Димитров.
За книгите и техните автори или съставители говориха издателят С. Димитров, проф. Петъл Велчев, литературните критици и историци Марин Кадиев и Ивайло Христов, поетът Георги К. Киров. Интересът към проявата бе много голям, както се вижда на снимките, като освен жители на Копривщица имаше и много гости, пристигнали специално за Димчовите празници.

……………

Ще припомня, че през 2001 г. излезе първото издание на антологията, съставена от проф. Петър Велчев. Тя включва 130 творби, посветени наДимчо Дебелянов, от 89 български поети.

В предговора си проф. Велчев пише: „ Няма друга българска личност – включително Левски, Ботев, Вазов, Яворов, –  за която да е писано толкова много и от съвременниците, и от потомците. Както значителни творци, така и по-скромни дарования, в еднаква степен са изразили огромната си, искрена, невероятна любов към Димчо. Представители на всички литературни генерации и най-различни естетически направления еднакво се прекланят пред неговата личност и дело. Едно уникално художествено дело, създадено само за около десет годиин! Повече съдбата не му отреди. “ ….

И още: „Димчо Дебелянов е сред малцината писатели, които ние назоваваме само с малко име: Алеко, Димчо, Гео… Едва ли има по-интимно, по-човешко и по-съкровено признание за слава – вселитературна. Но и нещо повече, защото е всенародна и всебългарска. Такава е  т и х а т а   п о б е д а  на поета над смъртта.“


Първото издание на антологията се изчерпа много бързо, но проф. Велчев изчака няколко години, издирвайки и събирайки междувременно още и още  поети и творби, посветени на любимия на всички поет. Ето така в новата антология попаднаха и редица автори и стихотворения, вземали участие през годините в Националния студентски конкурс за стихотворение, посветено на Дебелянов, организиран преди много години от Дирекцията на музеите – Копривщица.

По времето, когато бях уредник (1977-1980 г.), на мен се „падна“ честта и отговорността да организирам конкурса, събирайки пристигналите от цялата страна студентски творби, комплектовах ги и ги предавах лично на членовете на журито, чийто председател неизменно бе колоритният ерудит, полиглот и културолог Владимир Свинтила. Сред участниците в конкурса през първата година от моето „уредничество“ бе и рано напусналният ни поет и приятел Добромир Тонев, с когото се бяхме запознали през студентските години като членове съответно на студентските кръжоци КМПС „Димчо Дебелянов“ – София, и Литературен клуб „Гео Милев“ – Пловдив.

Когато съм започнал работата си в музея през 1977 г.,  Добри Тонев още е бил студент. Папките с конкурсните материали се съхраняват по правило в Дирекцията на музеите. Сегашният уредник на къща-музей „Димчо Дебелянов“ Дойчо Иванов положи много усилия, за да ги издири сред архивите; десетки автори са включени в антологията благодарение на него. За съжаление обаче стихотворението на Добромир Тонев (а не е изключено и на други студенти) не се намери.

Така или иначе, помнейки след толкова години само последния куплет на Добри-Тоневото стихотворение, предадох го по памет на проф. Велчев, а той съвсем акуратно го включи в антологията по азбучен ред, какъвто е принципът при съставителството.

Сега виждам, че съставителят е написал предполагаема година на създаването 1975 г., което не е изключено; но Добромир е взел участие в конкурса най-вероятно през 1978 или 1979 г., когато завършва следването си в Пловдивския университет. Наистина, той би могъл да напише стихотворението си и година-две, преди да го прати за конкурса в Копривщица, но ми се струва малко вероятно. То беше от три или четири куплета, като последният звучеше така:


„И вози санитарната каруца
по пътищата прашни на войната
единственият подпоручик
с маршалски жезъл
в торбата.“



Спомням си, че когато го попитах защо не е употребил предлога „в“ сдвоен, т.е. „във“, за да не се нарушава ритъмът, Добри отвърна, че искал именно така да звучи: неритмично, като тръскането на каруцата с трупа на поета по пътищата.
………………..
Така или иначе, проф. Велчев допълни и разшири съдържанието на антологията. Тя съдържа повече от 200 стихотворения от 141 поети, писали за Димчо-Дебеляновия живот, поезия и съдба!  Ето какво споделя още съставителят в предговора си към второто издание:

„Ала всяко зло за добро. Доброто беше, че верен на принципа „Залудо работи, залудо не стой“, аз успях да издиря още много други творби, свързани с Димчо Дебелянов и антологията нарасна значително. Но проблемът с набавянето на средства си остана все така нерешен.“

И още: „Настоящото второ допълнено и прецизирано издание  нямаше да види бял свят без подкрепата на ИК „Симелпрес“ и в частност на енйния собственик г-н Симеон Димитров, комуто изказвам гореща благодарност.“


Такава благодарност към г-н Димитров дължат и всички съвременни автори, включени в антологията, както и всички онези, за които Димчо Дебелянов е любим поет.

Всъщност други едва ли има…

———————————————————————————————————————————-

Забележка. В антологията като приложение са включени и пародии по Дебелянов на различин творци – от класици като Христо Ясенов, Йордан Стубел и Радой Ралин до наши съвременници (може би утрешни класици и те!) като Виктор Самуилов, Тодор Климентов и самия Петър Велчев.

2 октомври 2013 Коментари

Вашият коментар: