Начало » Б. Поезия » Българският апокалипсис

Дори и на слепците днес е ясно,
че плодното дръвче на кръстопът,
макар да ражда много,
е злощастно,
защото чужди ще го оберат.

От север и от изток, юг и запад,
отвътре и отвън,
и отстрана
посягат хиляди ръце и грабят,
а някои намират и махна.

Не бива да е силно или слабо -
за хващане да е удобно то,
щом на велика сила й потрябва
изпитано смокиново листо.

Дори когато брадвата е в корена
и ножът е о кокала опрял,
не стихват още яловите спорове
кой първи е предал или продал.

Напразни бяха жертвите и клетвите,
Българийо,
през всички векове,
щом днес си пак разменната монета
на своите велики врагове.

15 октомври 2013 Коментари

Вашият коментар: