Славимир Генчев

Не е виновно битието,
че сме слуги на своя бит
и че се взираме в небето
с надеждата да бъдем квит.

Не може да замести блясък
естествената светлина,
че рухва замъкът от пясък
при всяка истинска вълна.

За да се хванеш на лъжата,
тя явно има корен в теб;
сам без упойка от душата
я изтръгни – да не расте.

Ако небето се разтвори
и чуеш глас: „Бог е Любов“,
дали ще те обземе порив,
или ще звъннеш в „Пирогов“?

А сън ли е или заблуда,
е битов, простоват въпрос.
Не, отговорът не е прост:
„Повярвай, и ще стане чудо!“

Да пазиш детското до гроб
не означава да го мамиш,
а просто да не хвърляш чоп,
ако потрябва да го браниш.