Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » С една силна поетична книга повече

Боян Ангелов сред хълмове без полумрак

На 19 декември 2013 г. в клуб „Парнас“ на Съюза на българските писатели поетът Боян Ангелов представи последната си поетична книга „Хълмовете нямат полумрак“. Кратко и емоционално слово произнесе редакторът на книгата Христо Ганов – главен секретар на СБП, който бе и водещ на представянето.

Ганов очерта в контекста на съвременната заплашителна вълна от мегаломания и графомания най-важните характеристики на Боян Ангелов като поет и личност, чиито книги винаги покоряват със своя професионализъм и високи художествени достойнства. Петър Андасаров – редактор и кръстник на първата стихосбирка на Ангелов – „А върху ножа – детелина“, Продрум Димов, Евтим Евтимов

и Славимир Генчев – състудент и колега на Боян от 1973 г., вече 40 години – допълниха художествения и човешки портрет на „виновника“ за събитието, който от своя страна прочете няколко творби от новата си книга.

Впрочем, тя съдържа и нови, и стари произведения, защото, както изтъкна авторът, „добре е да се припомнят отново и отново доказали качествата си творби, за да не се забравят“.
Боян Ангелов не е бил и не е шумна личност и шумно име, не се е стремил никога към самоцелна популярност и публична изевстност. Затова и малцина знаят, че освен много талантлив поет, той е и полиглот, с магистърска степен по българска филология и докторска по философия, съставител и автор на множество издания – антологии, сборници, монографии, както и на енциклопедия на българските възрожденски читалища. Затова ще си позволя едно малко по-широко представяне на житейския и творческия му път.

Боян Ангелов е роден на 27 август 1955 г. в гр. Панагюрище. Завършил е философия и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, валдорфска педагогика и социална психология в Швейцария. Работил е като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. Завършил е аспирантура в Института за философски изследвания при БАН със защитен докторат. Специализирал и преподава в областта на гьотеанистическа естетика и валдорфската педагогика. Председател е на Българо-швейцарската академия за художествени науки и на фондация „Читалище 1870″, чието издание е възрожденското списание „Читалище”. От началото на 2013 г. е директор на издателство „Български писател”. Автор на 18 поетични книги, сред които: „А върху ножа – детелина”, „Тиара”, „Делтата на другия живот”, „Скали от вятър”, “Еос”, „Цветовете на тъгата”, „Съзерцание”, „Пристанище в средата на душата”, „Византийска мозайка”, „Отрицание на отрицанието”, „Разговор с мълчанието”, „Ъндърграунд” и др. Автор е на книги с историко философска и литературно – критическа насоченост, съставител на енциклопедии и поетични антологии. Негови поетични творби са превеждани на различни езици: руски, украински, немски, английски, френски, италиански, испански, японски, румънски, полски, унгарски, арабски, хинди и др. Превежда от немски, френски, руски и гръцки. Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

РАЗПЛАТА

Било е, за да бъдем.
И, вторачени
в оная непосилна аксиома,
събуваме
усмивките си лачени,
за да потънем
в бездиханна кома.
Сега е време
мъжките ни сънища
да украсим
със скръбни еполети
и да дарим на бликналите пътища
видения,
все още неотнети.
В спиралата към тези отчаяния
пулсира блясък
мълчалив и матов.
Облъхван от невидими ридания,
животът става
по-ленив от блато.
Олтари жертвени
щом сме за огъня
или безспирен пир
за безгръбначните,
къде е единението
с бога на
преобразените
посоки
злачни?
Къде е времето,
щом няма минало
за неосъществените
любови,
щом бъдещето
срещу нас е зинало,
а за отвъдното
не сме готови?!
Било е,
за да сме…
и над пределите
бистреят на доброто заревата,
ала до там ще стигнат
само смелите,
които не потърсиха
разплата…

ПРОЗРЕНИЕ

Това кълбо,
побиращо се в шепа,
е като глас,
побран
в любовен шепот…
А можеше
да метаморфозира
в слова,
ако не беше глинен къс.
Пренасям го
във волята си,
със
сърцето си,
ще му даря душа…
Преди отново да го разруша.

ПЪРВИЧЕН ИНСТИНКТ

Дали далията
има устни от хоризонт
и дали в нея нежно диша
малкото на пеперудата
което
трепери
от птицата
която
трепери
от мен
треперещия от гняв

ОБОЖАНИЕ

Обожателят на боговете
има своя образна фантазия.
Мислите му винаги са слети
с чувството, че го очаква празник.
Обожателят на красотата
спи в подземия нечистоплътни
и сънува бялото разпятие,
към което се стреми духът ни.
Волята му за какво жадува
и защо отново е в окови?
Недоказаното съществува,
за да замени мечтите с нови!
Отчаянието не е призрак,
а е бариера за мечтите.
Не споделяйте дори пред близък,
че понякога насън летите!

ДЕМИР ХИСАР

„Ако загина на война,
жал никого не ще попари.“
Димчо Дебелянов

Траншеите в предутрининя хлад
не чакат нещо ново да се случи.
Войниците се взиРат в воя млад
и в своя светозарен подпоручик.
Октомври с влажни облаци гребе
на угарите тъмната позлата.
Дими демирхисарското небе
и слуша стоновете на войната.
Снарядите са братя на смъртта,
шрапнелите са нейните дечица.
Октомври сочи лобните места,
а гарванът – най-траурната птица -
обхожда труповете с дрезгав грак,
прелита над ранените страхливо.
Не подозира, че е вечен знак
за всичко мъртво и за всичко живо.
Припада нощ…. Като разкъсан стон,
кавал глада на горестта засища,
а римите от някакъв шансон
потъват в спомени и коренища.
И гарванът разперил е криле,
обхожда своето богатство жалко.
Непобедено, бойното поле
заспива, но с един поет по-малко.

Боян Ангелов

20 декември 2013 Коментари

Вашият коментар: