На днешния ден – 13 януари, са родени две емблематични за българския национален дух личности: през 1851 г. – националреволюционерът Тодор Каблешков, а през 1863 г. – писателят сатирик и демократ Алеко Константинов.
Образовани, свободолюбиви, храбри, горди, самопожертвователни, последователни в отстояване на своите идеали и убеждения, записали имената си с кърваво-златни букви в аналите на българската история и литература – те сякаш са двете страни на един медал, който краси с непомръкващ блясък дълбоко наранената гръд на България.
По време на честванията на 160-годишнината от рождението на Тодор Каблешков – председател на революционния комитет в Копривщица, помощник-апостол в Четвърти революционен окръг и автор на Кървавото писмо до столицата на българската национална революция – Панагюрище, излезе специален сборник, онасловен „Вечно жив в паметта на поколенията“. Съставител на сборника е Райна Каблешкова – историчка и изследователка на Възраждането и на следосвобожденския период, внучка на големия български общественик, дарител и адвокат Недко Д. Каблешков (1867-1964), който е първи братовчед на Тодор Каблешков. Художник на изданието е Калин Николов.
Сборникът съдържа творби и откъси от творби, посветени на славния революционер – от народни песни до съчинения на съвременни поети, писатели, публицисти, историци. Сборникът е богато илюстрован с цветни и черно-бели снимки и портрети.
Алеко – Щастливеца!
Произхождащ също като Каблешков от заможен род, завършил най-престижни за времето си български и руски училища, блестящ юрист, писател, общественик, училищен настоятел, член на Върховиня македонски комитет, на Настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет, инициатор на първото туристическо дружество в България и на организирания туризъм у нас с изкачването на Витошкия първенец Черни връх на 27 август 1895 г.
Не е случайно, че още като студент по право Алеко е увлечен от личността и дейността на Петко Каравелов – идеолог на парламентаризма и демокрацията в България. Щастливеца активно сътрудничи на основаното от Каравелов сп. „Библиотека ‘Свети Климент’“, става член на основаната от великия копривщенец през 1896 г. Демократическа партия, участва в изготвянето на програмата й, сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган в. „Знаме“ от създаването му, кооптиран член на Централно бюро на ДП, приятел на Александър Малинов, явявал се на избори с листата на ДП. През краткия си, но напрегнат и богат на действия живот въз основа на личното си участие и наблюдения върху живота, света и хората създава непреходно творчество, чийто връх е поредицата от фейлетони и очерци, посветени на бай Ганю и ганювщината от появата му на житейската сцена до днес.
Излет на Черни връх, август 1894 г.
Алеко
Тук, пред сърцето, всички сме равни.
Клечим в засада. С пушки в ръце.
Човекът, който ни прави явни,
е оправдана и вярна цел.
Той има остро перо и мисъл.
И безпощадно трето око;
но зад витрината ще увисне
утре черното му сако.
Баш между джобчето и ревера
кацва каменният куршум -
и дупка колкото нова ера
цъфва след него с безброй на ум.
Мълчи сърцето му в стъкленицата.
Екскурзоводът ни утеши:
„Редовно сменяме формалина -
така по-дълго ще издържи“.
Добре, че няма благи развръзки.
Добре, че има кой да умре.
Не се ли случи и утре същото,
тогава няма да е добре.
Славимир Генчев
http://www.segabg.com/article.php?issueid=1164§ionid=10&id=00002
