Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » Водачи на Конституционния блок в Шуменския затвор

Конституционният блок е коалиция на Демократическата, Обединената народно-прогесивна и Радикалдемократическата партия. Създаден е на 6 юли 1922 г. по инициатива на Андрей Ляпчев и Атанас Буров, за да обедини усилията на основните партии от демократичната опозиция срещу управлението на БЗНС.
Конституционният блок организира голям събор във Велико Търново на 17 септември 1922 г., в който трябва да участват повечето негови лидери. Под предлог, че провежда конгрес на производители на захарно цвекло, правителството събира в града на същия ден тълпи от земеделци, които се саморазправят физически с водачите на опозицията. Много от последните са арестувани, а други напускат страната.
През ноември е проведен референдум, след който опозиционните лидери са дадени под съд за дейността им в минали правителства. През април 1923 г. правителството на Александър Стамболийски провежда избори, съпроводени с масови фалшификации, в които печели около 4/5 от местата в парламента.
След преврата на 9 юни 1923 г. водачите на Конституционния блок са освободени от затвора. (В спомените си „Под знака на острастени политически борби“ Ал. Малинов, лидер на ДП, твърди, че дори и година след установяването на властта на Ал. Цанков лидерите на Блока не са били освободени.)

На 19 юли 1923 г. е взето решение Конституционният блок да бъде разпуснат и да се пристъпи към сливане на партиите в едно цяло. Основните инициатори на коалицията Атанас Буров и Андрей Ляпчев са активни в създаването на новата партия Демокатически сговор. ДП на Ал. Малинов и Н. Мушанов остава в опозиция извън Сговора.


Водачи на Конституционния блок (Георги Данаилов, Йосиф Фаденхехт, Никола Мушанов, Александър Малинов, Димитър Яблански, Михаил Маджаров, Стоян Данев, Теодор Теодоров и други) в Шуменския затвор.

февруари 1923

===============================

Източник:

НБКМ-БИА // Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2. с. 231.

23 януари 2014 Коментари

Вашият коментар: