Славимир Генчев

„Ние сме свободна и суверенна държава!
Подобни ноти и заплахи са остатък от съветския болшевизъм! Русия иска разследване и наказание на българските граждани, които в знак на солидарност изрисуваха украинското знаме на паметника на съветската армия – най-голямата армия окупатор след края на втората световна война. Никога няма да позволим Русия да продължи да се меси в разрешаването на въпроси, които касаят единствено и само българския народ. Паметникът на съветската армия монумент на историческата лъжа, построен от българското комунистическо правителство в чест и прослава на Сталин. С парите на българските данъкоплатци! Наше суверенно право е да искаме неговото преместване, изрисуване и т.н. Това не е: войнишки паметник; антифашистки паметник; паметник в чест на историческо събитие или загинали войници. Това е паметник на лъжата, терора, подмяната, националното унижение. По примера на Украйна, крайно време е да покажем, че няма да търпим паметници на окупатори!“

На призива на Инициативната група за преместване на паметника на съветската армия от Княжеската градина тази вечер – 5 март, ден преди смъртта на кървавия болшевишки сатрап Джугашвили – се отзоваха стотици български демократи антифашисти и антикомунисти.  Всички те изразиха своето негодувание от факта, че една чужда държава си позволява да държи сметка на друга суверенна страна, че в нея – какво нахалство, май! – продължават да живеят ненаказани от властите хора, които не са в състояние и няма да пригласят на лъжата за освобождението й от страна на съветската армия. (Впрочем, и тази вечер стана ясно, че във връзка с организирането на тазвечершното събитие посолството на Русия у нас отново се жалвало на „нашето“ МВнР в тази връзка, което бе посрещнато с мощно демократично дюдюкане.) Събитието бе и своебразна подкрепа на борбата на украинския народ срещу руския агресор, който, въоръжен до зъби, дрънка оръжие на границата на Украйна, на границите на Европа, на границите на демократичната цивилизация.

Както се вижда, освен украинското, бе развято и грузинското знаме, защото и Грузия е от страните, пострадавши от руската агресия.
И понеже вчера бе отбелязан националният празник на България, и понеже се видя ясно, че Трети март разделя българите, че Трети март е дата, която обслужва руските имперски интереси, които пък се преливат със съветските и отново с руските, т.е. от всичко се получава едно голямо се-се-ре, крайно време е да си изберем друга дата, обединяваща цялата нация.

Защото докато на наша територия продължават да стърчат Альошки, Серьожки и Матрьошки, ние нямаме право да празнуваме на тази дата. Трети март 1878 г. е датата на сключването в Сан-Стефано на предварителен мир между Русия и Турция и нищо повече. След Кримската война от 1856 г. победената Русия е задължена да не предприема никакви самостоятелни стъпки за разрешаване на т. нар. Източен въпрос. Но войната с Турция от 1877-1878 г. е точно такава стъпка, което е използвано от Великите сили по време на Берлинския конгрес, който разпокъсва България с мълчаливото съгласие на Русия.
Целта на Русия спрямо България ясно проличава по-нататък в непрекъснатите й опити да я подчини. Затова тя е против Съединението на България от 1885 г. и праща сръбския крал Милан да удари страната ни подло в гръб.
В крайна сметка едва с акта на обявяване на независимостта на 22 септември 1908 г. България става равноправна независима политически и икономически еманципирана европейска държава.
Само до 9.9. 1944 г., уви.
А оттогава до днес над нея са разперени совините крила на Империята на Злото над окървавената карта на Сан-Стефанска България.

Но аз си мисля, че нито 6 септември, нито 22 септември, нито 24 май са подходящи – въпреки несъмненото им величие и дълбока българска същност – като дати за национален празник. Защо?

Просто защото присъствието на съветски и комунистически паметници, плочи, знаци и символи напълно ще ги обезсмислят и окарикатурят.

Български национален празник трябва да стане денят, в който България и българската земя бъдат решително и завинги освободени изцяло от присъствието на такива безсмислени и нужни само на една партия, която упорито иска да ги наложи на целия народ, истукани.