АРИЯ НА СИНОПТИКА
Дъждът прехожда в мокър сняг,
държи се до последно зимата.
И всеки стиска своя знак
с надеждата да не премине.
Орисан е така светът -
не иска нищо да си тръгне.
Узрява всяка нощ денят,
най-тъмно е преди да съмне.
Но по неписан кръговрат
ще мине и премине всичко,
дори и този Божи свят.
Дали ще дойде друг, различен?
Не ми е дадено да знам.
Не ни е дадено да знаем.
Но всеки има свой талант
от време, дадено назаем.
Човек живее за мига
и трябва да му бъде предан.
Порадвайте се на снега,
че може и да е последен.
