Начало » Б. Поезия » Без постоянен адрес

И сто пъти да се повтори една лъжа,
тя става стократна
неистина само.
Но на мен за излъганите
не ми е жал:
те на свой ред другите ще измамят.

Здравият смисъл всъщност е сит корем,
който не вижда,
не мисли,
не чува.
Човек може да бъде обикновен
и в лошия смисъл на думата.

Днес сякаш е проява на лош вкус
да кажеш истината
пред хора с вкусове.
Те знаят репликите си наизуст;
май да се лъже си е изкуство!

Но да се види далеч напред
не става с гледане отвисоко.
Доброто и злото
нямат адрес,
защото винаги са наоколо.

Светът постоянно е разделен
на две относителни половини.
И ние трябва лично да изберем:
да живеем -
или да не се минем.

2 април 2012 2 Коментара

2 Коментара за “Без постоянен адрес”

  1. Гюро Михайлов коментира на 3 април 2012 :

    Това е то български синдром. Още от Ботево време.

  2. дани коментира на 4 април 2012 :

    Това е като да бъдеш или да не бъдеш за бг „юнаците“

Вашият коментар: