Славимир Генчев

Корица на сп. Християнче“ от 1941 година

Любен Лачански

Натъкнах се в столичните храмове на едно издание. И нали съм вестникар, го зачетох. Вестник формат таблоид. За незнаещите – форматът е на жълтите издания. Но точно това издание носи гордото име „Християнче”. Първа кражба. Защото списание „Християнче“ излиза от края на 1999 г. като следовник на едноименното списание от 1932-1945 г.*/ и „Православно християнче“ от 1937-1945 г. Като за първи път се появява за година време още през 1909 г. Между 1934-а и 1943-а се издава от Пловдивската митрополия. А главен редактор му е Димитър Иванов (бащата на проф. Веселин Димитров изследователят на Българското радио и учител на множество български журналисти). Във вестникарския лист не бе съобщено нито кой брой е, нито кой му е редактор, отговорен за изданието. Скромно уж се събщаваше, че е съвместно издание на вестниците „Телеграф”, „Монитор”, и „Мередиан мач”. Поставено  до благословията на блаженопочиналия български патриарх Максим. Но всеки, който се е занимавал с подобна дейност, знае, че с благословия от покойник вестник не прави. Наливен вестник. Скромна графика и нищо за четене. А материалите в споменатото историческо списание са стихове и разкази от класиците на нашата детска литература, както и на световната. А художници са най-добрите български илюстратори за онова време, а именно Вадим Лазаркевич и Ал. Божинов. Лошото е, че никой явно не е запознал новия патриарх със съдържанието и качеството на тази многотиражка и той е дал изявление и за това недоносче, което се разпространява на всичко отгоре и безплатно при днешната немотия. Явно някоя банка иска да изкара нужните й дивиденти или да изкупи греховете си. Осемте страници на газетата обемат  като в някой комикс всички майски празници, илюстрират ги със снимки и публикуват меко казано нелепости. Плагиатските заемки стряскат. Дано негово Светейшество се ориентира в безумната обстановка, в която следва да ръководи Църквата и придвижи най-сетне истинските й задачи. Да не се поддава на предхристянския вой, рев или песен на Сирените. Да се одръпне и от търговци, и от ласкатели и да чувства небесната си орис и призванието на отечеството си.
А такива вестничета, правени на коляно, като споменатото, с неговите богати спомоществуватели, да не петнят името на БПЦ…

——————————–

В последно време излязоха няколко празнични броеве на посочените вестници, с притурка „Християнче”. В това нищо лошо, естествено, ако смесването  на притурката  със списанието под същото наименование не извикваше известно объркване. Затова даваме гласност на тази бележка от г-н Лачански, като му благодарим за изказаното мнение.

К. Еленков – редактор на сп. „Християнче”

*/ РАЗРЕШЕНО СЪ ЗАПОВЕДЪ № 4952 ОТ 14 ДЕКЕМВРИЙ, 1932 ГОДИНА
ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО печатница „Братско слово“ — Пловдив.

Константин Еленков

Списание „Християнче“, в неговия възобновен вид, излиза от края на 1999 г. То следва традицията на едноименното списание от 1932-1945 г. и „Православно християнче“от 1937-1945 г. Но за първи път се появява – само за година време! – още през 1909 г. През 1934-а до 1943-а е издавано от Пловдивската митрополия с главен редактор Димитър Иванов (бащата на проф. Веселин Димитров).
Основните материали в него са стихове и разкази от класиците на нашата детска литература: Ран Босилек, Дора Габе, Ел. Багряна, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, Йордан Стубел… Използвани са религиозни стихове и проза от Иван Вазов, баща и син Славейкови, Йордан Йовков, Ем. Попдимитров, Георги Райчев, Стоян Михайловски, К. Величков, Николай Лилиев… На писатели като  В. Юго, Л. Толстой, Достоевски, Едмондо де Амичис, Ч. Дикенс и мн. др. Художници са едни от най-добрите ни илюстратори, но най-вече Вадим Лазаркевич и Ал. Божинов.
Независимо от малкия тираж сп. „Християнче“ предизвика интерес сред читатели от всички възрасти не само с текстове от посочените автори, но и с поучителни четива и притчи в разяснение и тълкувание на съвременни автори богослови.
Всичко, подчинено на възприемането на трудната материя, отвеждаща към Богопознанието и християнската благодетелност.
Ще разчитаме на училищните и читалищните библиотеки, на църковни настоятелства с действащи неделни училища, на родители и преподаватели, за които религията и вероучението не са само „свободноизбираем“ предмет.

Константин ЕЛЕНКОВ
редактор-уредник на сп. „Християнче“ от 1999 г.

ОЩЕ ЕДИН СПОМЕН ЗА СП. „ХРИСТИЯНЧЕ” (1935 – 1945)

Разказва проф. Веселин Димитров (на снимката), син на ДИМИТЪР ИВАНОВ – един от първите редактори на сп. „Християнче”.

-          Баща ми е от семейство на бежанци от Гевгели, Македония. Завършва софийската духовна семинария, випуск 1925 г.  Негов духовен наставник е проф. Димитър Дюлгеров, с когото през 1941 г. издават първата българска христоматия с религиозни и нравоучителни четива. Наставник му е епископ Кирил, по-късно патриарх Български. Лично проф. Йордан Иванов настоява баща ми да се запише студент по славянска филология, където знаменитият ни учен е преподавател и декан. След  заършване на курса баща ми спечелва едногодишна стипендия на Томас Масарик, тогава президент на Чехословакия; лично той посреща стипендиантите! Приятелите му, бъдещи професори, настояват и той да поеме пътя, който досегашните му успехи очертават.

„Вие ставайте професор, аз отивам за учител!”,  заявява баща ми и след защитената

дисертация „Гевгелийският говор” постъпва на работа като учител. Междувременно заедно с архимандрит Климент (1935), а по-късно сам издава сп. „Християнче”. По някое време набира 30 000 абонати!

Иначе книжките  са с променлив обем: от 10 до 16 страници, не повече. В него публикуват първенците на нашата литература: ЕлинПелин, Дора Габе, Георги Райчев, Йордан Стубел; художници са Вадим Лазаркевич, Васил Китанов, Борис Йончев (автори на ценния труд „Български шрифтове”)

За снимката.

Майка ми ме е завела в „полифото”, където са ме щракнали 48 пъти – цял филм! Една от тия пози, запечатана под заглавие – иронично, естествено! – ПРИЛЕЖНИЯТ УЧЕНИК, която сегашният главен редактор Константин Еленков „откри” по буквичката „В”, обърната върху импровизирания чин и, както той твърди, по непроменената ми характерна физиономия!

Позволявам си да пожелая на новото „Християнче” по-голяма читающа публика и, главното – по-умна и вярваща!

*/    Доайенът на българското радио

проф. ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ е роден на 19 май 1938 г. в Пловдив.

Завършва Филологическия факултет на С У. Работил е в БНР като редактор, репортер и водещ.

От 1970 г. е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ във Факултета по журналистика.

10 години е декан на Факултета. Автор е на двата тома „История на радиото в България“.

Създател е на Университетското радио „Алма Матер“. Почина на 6 юни, 2009 г.

Носител е на наградата на БНР „Сирак Скитник“ за цялостен принос в развитието на радиото.