ОТНОВО НА РОДНА ЗЕМЯ
(Продължение)
Нощта ни свари в Дупница. Там преспахме. На другия ден пътувахме без прекъсване и следобед минахме моста върху граничната рекичка при Кулата. Оставихме нашата кола да ни чака на границата, защото с нея не можехме да минем в гръцка територия, а по телефона повикахме от Демир Хисар гръцки автомобил и с него продължихме пътя.
В Демир Хисар властите ни заявиха, че не са получавали никакво нареждане да позволят изкопаването на костите. Трябваше да се правят запитвания и справки в Серес и Солун, та дори и в Атина. Въпреки документите, които имахме от нашето Външно министерство и от гръцката легация в София, нашите молби и настоявания пред управителя на областта, пред префекта на полицията и пред коменданта на тамошния гарнизон не дадоха резултат. Постъпките пред тамошния владика също не помогнаха. Трябваше да чакаме разрешение от Атина. Тоя ден пропадна, без да свършим никаква работа. Настъпи задушна и тревожна нощ. Осъмнахме почти неспали.
На заранта ни повикаха при префекта на полицията и ни съобщиха, че можем да изкопаем костите на Димчо Дебелянов. Започнахме приятелски разговор на разни теми. Учуди ни, че знаеха вече не само имената ни, но и кой от нас с какво се занимава. Мене ме запитаха направо какво играем в театъра, представяме ли гръцки пиеси и какви роли получавам аз. През току-що завършилия сезон у нас се игра „Медея“. За г-н Подвързачов знеха, че е писател и журналист, за г-н Райчев също, и разговорите се водеха за литература и изкуство. После научихме, че ни забавиха, за да получат точни сведения от София за всекиго от нас.
Ето ни най-сетне в църковния двор. Малка, стара църква сред широк, почти запустял двор. Само няколко големи чинара бдят и хвърлят тежка сянка по изсъхналата, напукана земя. Ни следа от гробове. А в тоя двор има 24 гроба (според последно проучване, извършено по документи от акад. Иван Радев, гробовете са били 28 – б.м.), в които почиват останките на българските герои, загинали във войната.
Размерихме мястото и работникът почна да копае.
Мъчтелно очакване. Мълчим и гледаме рохкавата песъчлива пръст и дупката, която става все по-дълбока. Ето, лопатата пропадна на кухо място. Работникът откри винмателно прогнилия капак, чиито дъски станаха хрупкави и меки. Извади прогнила дрипа плат, череп, кости и два войнишки ботуша почти съвсем запазени. От тях се изсипаха ситни кости и шепа сива пепел.
Братът Илия се наведе, посегна към черепа, разгледа го дълго и рече: „Неговият е!“ Димчо имал на горната челюст два зъба застъпени един върху друг. Челюстите бяха запазени непокътнати. И за да се увери съвсем, прегледа потъмнялата тазна кост. На лявата страна личеше дупка, оставена от смъртоносния кушум. Остави костите, изправи се и сълзи оросиха изсъхналото му лице.
Измихме костите с вино, както е обичаят, а старият свещеник зачете на гръцки заупокойни молитви. Но българин бе старият свещеник и не удържа – последните молитви прочете на български, каза последното: „Бог да го прости!“ и ни остави.
Прибрахме скъпоценния товар и тръгнахме назад. На граничния пост при Кулата пристигнахме капнали от умора и глад. Войниците и чиновниците от граничния пункт и останалите двама от нашата група ни очакваха.
Взводът отдаде първите военни почести на поета-воин и върху малкото ковчеже сложихме набрани от родния бряг цветя. Платихме на шофьора за пътуванията в Гърция и за всички разходи, направени в Демир Хисар. Парите едвам стигнаха. В Гърция бе много скъпо, а парите сменихме при много лош за нас курс. За една драхма платихме по два лева.
Качихме се в нашата бързолетна машина и тя ни понесе по обратния път.
(Следва)
