ПИСМО ДО Х.
(Тулуза, 26 октомври 1939 г.)
Отчаяно те умолявам : въздействай на Шансор, за да ме отправят в изтребителната авиация. Задушавам се все повече. В атмосферата на тази страна е невъзможно да се диша. Какво чакаме, Боже милостиви!
Не се срещай с Дора̀, преди да бъдат изчерпани всички други възможности за зачисляването ми към изтребителите. Ако не воювам, ще се разболея морално. Мога много неща да кажа за събитията, но не като турист, а само като боец. Това за мен е единственият начин да се изкажа. [...]
Аз не обичам войната, но ми е невъзможно да остана в тила и да не взема своя дял от риска. [...] Трябва да воювам. Но нямам право да говоря за това, докато безопасно се разхождам в небето над Тулуза. Би било непристойно. Върни ми правото да се подлагам на изпитания. Голямо интелектуално отвращение буди твърдението, че трябва да се държат в безопасност „онези, които представляват някаква ценност“.
Само с активно участие в събитията може да се играе действена роля. И ако „онези, които имат някаква ценност“, са солта на земята, те трябва да се смесят със змята. Не можеш да кажеш „ние“, ако стоиш настрана. Или ако го кажеш, си просто мръсник.
Антоан дьо Сент-Екзюпери
