Второ писмо на Пеньо Пенев до Цоньо Неделкин
? ХІІ 48 г.
вторник Приятелю, здравей,
Получих писмото ти преди 10-на дни. Ще ме извиниш, че късно отговарям. Нали имаш на предвид, че съм чер работник от най-тежката категория труд на света – рудничарската. Сутрин ставам в 4 ч., ям хляб за закуска. Полугол и бос може да се каже тръгвам на работа. (Трябва да направиш (?) месеца за да ти се дадат облекло, царвули, квартира, увеличена дажба). От 6 до 12 ч. – в рудника. Тежък, кървав и изморителен труд. После от 12 до 4 ч. – извънредни часове – по строежите на нови постройки… Представи си - в рудника [... ? ...] някакъв шемет те люлей. По постройките е още по-ужасно… Сняг… Студ… Замръзнала вар, замръзнал пясък, лед и чакъл, вкаменен цимент – и трябва от всичко това [... ? ...] (вероятно смес – б.м.) да приготвиш, с тарга на третия етаж да го качиш. По една риза съм, един скъсан пуловер и тънко памучно палтенце. Гащите – препасани с книжна връв, левия крачол съдран и къс до коляното… През скъсаните платненки се показват пръстите на нозете – вкочанели, зачервени и разранени до кръв. Над глезена на десния крак – загноясала рана – незараснала още от бригадата лятос. Шапка никога не съм носил. Не съм свикнал…. Косата – къдрава, посипана с прахоляци от всички видове….
Към 5 ч. се завръщам в „частната си квартира“ – бордей извън Перник, полуразрушен от пропадането на галерия под него. .. Той е изоставен, настанил съм се в него с още едно 16-годишно момче… Бекяри, дявол да ни вземе!
Печка няма. В средата сме сложили тухли, крадем кюмюр от вагоните и палим огън… Задимява се много, но вентилацията е солидна – едната стена зее, черчеветата са изпотрошени, изгнили – опаковани с книги (вероятно хартия – б.м.), мокави, ламарини и дъсчени парчета. Тука, в тоя бордей, е живял като рудничар някога поета Вл. Русалиев.
Целия квартал се казва „Царева круша“ и три бордея в покрайнините имат тоя №1054… Шопски работи!….
Приятелю, винаги се връщам грохнал от умора. Отпаднал. Искам да пиша, но чувствам, че от тоз груб, кървав труд в мината с всяка минута затъпявам, дори углопявам… Тежко е, брат! – Като на приятел ти описвам положението, като наблягам и предупреждавам – това да не породи в теб съжаление спрямо мене, което ще ме огорчи. Стигат ми трудностите и отровните горчилки тук!……..
За да ти пратя мои стихове, трябва да мине дори месец, в който ще намеря време да препиша на чисто нещо, което да… („което да“ е задраскано от самия Пеньо Пенев и изречението е недовършено – б.м.) Ех, точка!
Мисля да участвам в някакъв си мл. (ладежки) лит. (ературен) сборник – за бриг. (адирското) движ. (ение) през 48 . Ще видим! …
Ех, Цоньо, Цоньо! Не е ли вярно, че имаме небе, имаме крила, имаме сили за полет – но ледът на днешното кърджалийско време е сковал временно крилата ни. Точка вече! Яд и злоба ме хваща! Ботев казва: „Нов кърджалия в нова полуда!“ Разбирай ме! Да живей Димитров – ха, ха, ха!
Пеню
Забележки:
1. Отстрани в полето на листа поетът е добавил: „Не! Аз не признавам тази строга линия на писане!“, визирайки вече утвърдените и налагани от комунистическата партия марксистко-ленински „естетически“ постулти и сковаващите таланта строги изисквания на социалистическия реализъм. Затова и по-късно, когато Пеньо Пенев в част от творчеството си се поддава на тези правила, е печатан на първа страница във всички вестници, тъй като лозунгите и патосът са служели пряко на партийната пропаганда. Това, разбира се, е част от творчеството на поета, но там не е същинският Пеньо.
2. Запазвам оригиналния правопис и пунктуация на поета.
