АПЕЛ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
По случай проекто-договора за мир след Първата световна война (по онова време наричана у нас само Европейската война) Съюзът на българските писатели отправя следния апел:
ДО ПИСАТЕЛИТЕ, ПРОФЕСОРИТЕ, ХУДОЖНИЦИТЕ И ВСИЧКИ КУЛТУРНИ РАТНИЦИ В ЧУЖБИНА
Проекто-договорът за мир между България и многоброните й противници ни дълбоко покруси.
Навикнали повече от половин век да виждаме в лицето на Англия - страната на свободата, в лицето на Франция - страната на човешките права, в лицето на Италия - самоотвержения борец за национално обединение, и в това на Америка – страната на новото слънце, което трябва да огрее и стопли Стария свят, ние очаквахме справедливо решение от конференцията на тия държави, която се институира като върховен съд по всички спорни международни въпроси. Далеч от илюзиите и давайки си ясна сметка за действителността, ние с право очакваме да видим еднакво приложени към всички принципите, в името на които вашите народи водиха кървавата борба и които най-първият между представителите на тая конференция, прогласи преди година, като заяви (имат се предвдид някои от основните принципи от програмата за мир след ПСВ на президента на САЩ Удроу Уилсън – б. м.):
1. Че всяко решение на териториални въпроси трябва да стане в интереса и в полза на заинтересованите населения, а не като последствие на спогодба или удволетворяване домогванията на неколцина съпреници.
2. Че всички национални домогвания трябва да бъдат удовлетворени в най-широка мера, без да внасят нови елементи или да се увековечават старите такива на вражда и несъгласия.
3. Че „отношенията между отделните балкански държави трябва да се определят съгласно с установените от историята линии. На тия държави ще се дават международни гаранции за териториалната цялост.“
Уви! Тия принципи останаха само обещания. В столицата на Франция днес най-жестоко се посяга върху националните домогвания на нашия народ: там България наново се разкъсва и части от тялото й се дават на враговете ни. Българска Тракия, Македония и Добруджа ще трябва пак да заживеят под тирания, каквато при сегашната всемирна ликвидация не се отрежда на никоя друга страна, дори не и на Германия.
Тая безчовечна операция е най-страшното унижение за Европа и прогреса и в днешния момент на горчиви болки ние високо протестираме против грозната неправда, извършена над нас, и против голямата съблазън за морала на човечеството, извикана от противоречията между принципи и дела.
Писатели, професори и художници на всички страни, бъдете свидетели на обещанието, що правим пред поколенията на рода си и пред цивилизования свят: нито ден да не престанем да уясняваме ужаса, който ни отреждат да носим през вековете. Ние заставаме на този деен фронт и нашето оръжие ще бъде само словото, само българската реч, с която ще бленуват своето освобождение братята ни от Охрид до Тулча.
Вярвайки в просветната ви отзививост, ние молим да бъдете тълкуватели на чувствата ни пред вашите народи и да помогнете, щото нашят глас да се разчуе в земите ви, за да узнае светът робската съда, която конференцията готви на един малък, но храбър и честен народ.
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
октомври 1919 г.
