След толкоз мнимо
пролята кръв
почвам да проумявам:
не е важно дали си пръв,
важно е
да оставаш.
Не, развръзката
не е краят.
Не бленувай за сляп покой,
че без време ще се познаеш
в полу-
жителния герой.
Който търси път и простор,
ще търпи и нанася рани.
Може истински
да е горд,
който истински
се прекланя.
Аз не вярвам
в азбучни истини,
щото са откровени лъжи.
Покрай лампата без грам смисъл
всяка жалка
муха кръжи.
Ако светиш,
ако участваш
и не кръшкаш дори пред срив,
няма начин
да си щастлив.
И невъзможно -
да си нещастен.
4 април 2012
Коментари
