Търсим мярка за всички неща
и между дух и плът -
граница.
Можем ли да
постигнем целта
без загуба на състояние?
Ако всичко върви по план,
значи не е
наред нещо.
Дали
изригването на вулкан
е обективна грешка?
Пак ще пита колко ни е часът
някой, дето изяжда времето.
Доживотният кръстопът
става мярка
за отклонение.
Който всеки път хвърля жребий,
лесно губи всички права.
Грозното патенце става лебед,
щом е лебед
и без това.
Юда само веднъж целува.
И е ясно дори без притча:
щом нехаеш
какво ти струва,
можеш да дадеш всичко.
4 април 2012
2 Коментара
Но своето, а не чуждото, какъвто е принципът у нас!
Никой не се минава….