Към края на мандата си политическият клас реши да стори равносметка на стореното на България, пардон – за България. За тази цел бе организирана специална – първа и последна – конференция по клинознание, а за участие бяха поканени всички, които трябва – както от страната, така и от тая пуста чужбина. Ето как на едно място можеха да се видят сбрани президенти, премиери, депутати, министри, партийни лидери, отбрани Великденчета и други лица, дето се заливаха с помия един друг през дългите години на прехода.
Като заседаваха три дни по комисии, накрая те представиха своите обобщени изводи.
- Основната ни цел – заяви премиер в полуоставка – е постигната. Българският народ завинаги е отвратен от политиката!
- Това означава – обобщи бивш вицепремиер, – че вече ще гласуват съвсем малко хора. И ние ги знаем по имена! Те ще гласуват за нас и ние вечно ще си стоим в парламента.
- Достатъчно е в изборите да вземат участие 200-300 избиратели – и сме вътре! – радостно изквича вечен депутат.
- Вече няма да има никакво значение кой ще бъде мнозинство – заяви собственик на ранчо в Калифорния и бивш министър. – Ще си връткаме през пет-шест седмици коалицийки и мандатът ще си тече по мед и масло!
- Не стои обаче така въпросът с държавния глава – взе думата един президент. – За него би било добре да бъде избран с гласовете поне на половината население! Иначе ще стане кофти…
- Да направим гласуването задължително? – предложи бивш вътрешен министър, току-що слязъл от кобила.
- Не бива. Европа моментално ще ни отреже. Край тогава на сладките предприсъединителни фондове! За това ли се борихме?!
- Какво да се прави? – уплаши се не на шега един председател на парламент.
Тогава пред конференцията се изправи възнисък балансьор с големи разноски.
- Убеден съм, че всички ще се съгласите с мен – витиевато начена той и посочи с пръст в западна посока, – че е време да Му пишем… Стига съм Му писал само аз! Ние направихме каквото можахме. Сега е Негов ред. Анадъмму?
- Миии… И аз мисля, че… – смънка президентът, към когото внезапно се насочиха всички погледи.
Без повече да му мислят, останалите скочиха на крака и до един се хванаха за Кобурга.
18 Май 2000 г.
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=1801§ionid=11&id=00001
