Славимир Генчев

СКУЛПТУРНИ ПОРТРЕТИ НА СКИТНИК И ЩУРЕЦ

На Спартак Дерменджиев – Парис

„Бог създаде Адам от пръст, вдъхна в ноздрите му жизнено дихание и той стана жива душа.“

От глина и Скулпторът извайва хора.
Цели фигури.
Торсове.
Само глави.
Гледаш ги – сякаш ще проговорят.
Там някоя фигура май вече върви…

(Разбира се, така ти се е сторило.
Случвало се е само с Пигмалион.
Пък и това си е мит – измислена история.
Не рита, знайно е,
умрял кон.)

Извайва от глина глави на словесници,
чиято уста е запушвана с пръст.
На Георги Марков, на Райко Алексиев,
на всички, възвисявали човешки ръст.

Какво благородство, финес и изящество,
и непримиримост, и стаен гняв!
Стоя пред главите им като на стража –
също гневен, отчаян, виновен.
Прав.

Не мога и дума да кажа, не мога
и крачка да сторя – встрани и назад.
Няма защо да намесваме
тука Бога
и всички митове за рай и ад.

Човече глинено, кухо, празно,
не се помайвай, иди и виж!
Но за да чуеш какво ти казват,

дълбоко трябва да замълчиш.