Може нещата да се повтарят
и да се случват за първи път.
Всичко – надежда, любов и вяра
носим в себе си като в съд.
Какво, че изгревът
е бъдещ залез,
а раждането –
бъдеща смърт?
Всичко е свързано в едно цяло,
а помежду им – целият път.
Никой не може да мине метър
и да избяга от час.
Гръб няма
животът на тая планета,
той винаги гледа анфас.
Може да кръшнеш,
да се скатаеш,
да се престориш на болен мим –
ще те измъкне с два пръста накрая
и ще се види колко си мним.
Колкото време -
толкова разстояния.
Колкото смисъл –
толкова пот.
А някои хора се раждат камъни,
за да тежат доживот.
