Списание „Карикатура“ излиза малко повече от три години, но след като Партията се убеди, че изданието се превръща от специално разрешен отдушник за критично мислещите индивиди в трибуна за прокарване на враждебни за социализма възгледи и идеи, тя тутакси го спря.
Ето какво си спомня за него карикатуристът и режисьор Сотир Гелев: „По това време (80-те години на 20. век) бях студент в Академията и печатах карикатури в списание „Карикатура“. Не знам дали някой си спомня за това списание, но то беше на много високо ниво, защото за него работеха най-добрите български карикатуристи, беше по-артистично и работите, които се печатаха на страниците му, бяха със значително по-висока графична стойност от обикновените вестникарски карикатури. Любопитно е, че като потърсих някаква информация в мрежата, не успях да открия нито ред за спиание „Карикатура“. Това е странно, защото беше забележително списание, със значителен принос в своята област. Очевидно нещата бяха отишли твърде далеч и списанието стана неудобно за властта, защото беше закрито със специален указ на Политбюро на Комунистическата партия.“
Моя скромност имаше шанса да публикува в сп. „Карикатура“ няколко стихотворения, някои от които съм запазил и до днес. Преди време бях качил в блога си стихотворението „Адаптация“, но без илюстрации от списанието, тъй като не успях да го открия из бумагите си.
Сега имам тази възможност и с удоволствие го правя.
Юнакът горе сякаш е шофьорът на автобус №209 (204 сега)
А това сякаш е Ицо Салфетката – някогашният сервитьор, който след 10.11. 89 г. с помощта на службите и другариата става милионер. Като Гочето Гергов – пловдивският свинепас и виден цоциалист-милионер.
Корица на брой №5 от 1983 г.
…………………………….
.jpg)
Две сатирични стихотворения от бъдещия президент Петър Стоянов
Карикатури от поета Виктор Самуилов (1).jpg)
Годишнина на Радой Ралин, който ще остане в паметта на хората, за разлика от възторжените автори на оди за цоциализма.
А някои си сакат цоциализъмо… Има защо, очевидно.
.jpg)
Имах честта и удоволствието да бъда оформител на това чудесно списание от първия до последния му брой, както и да създам „шапката“ му. Комунягиге едва ни изтърпяха, и ние успяхме да излизаме близо четири години! Архивът на списанието обаче е унищожен, благодарение на глупавата ни секретарка, и на сестрата на престъпника Андрей Луканов – Мария – главен редактор на списанието „Наш дом“, което незаконно съжителстваше с нашата редакция в завещаната на българските карикатуристи къща от нейния собственик – доайенът на българската сатирична рисунка, големият художник Александър Божинов, за когото днес малцина си спомнят…
Четири години – това е цяло геройство. Жалко за архива. Вероятно много неща са се затрили, въпреки че авторите са ги притежавали в совите архиви и чекмеджета.
Но Александър Божинов е незабравим! Който трябва да помни – помни. За останалите ще бъде мъчение, защото те никога не са искали да знаят…