Начало » Б. Поезия » СПИСАНИЕ „ФАКЕЛ“, РУСОФОБИТЕ И РУСОФИЛИТЕ – ІІ

Редакцията на сп. „Факел“ няколко години поред организираше конкурс за превод на трудно стихотворение от даден автор – Твардовски, Гудзенко, Сурков, Тихонов, Манделщам и други. Изборът на тия „проклетници“ от редколегията на списанието бе направо садистичен – творба с къси редове и мъжки рими (т.е. с ударение на последната сричка на думата). Тяхната „строга, но справедлива“ цел беше да измъчат преводачите до смърт. :)
Без много да му мисля, реших да участвам.

Ето какви бяха резултатите.

……………

………………

За съжаление някъде ми се губят броевете с конкурсите за превод на стихотворения от Николай Тихонов – „Балада за гвоздеите“, и на Семьон Гудзенко – „Атака“. Спомням си само превода на последния куплет от „Атака“:

„Бе кратък боят, но какъв!
А после пих студена водка
и чоплих с ножчето си кръв
на чужди изпод свойте нокти.“

През всичките тези години редакцията нито веднъж не присъди на никого първа награда. За мен беше голямо предизвикателство да си „точа перото“ с тези трудни преводи и беше чест да получавам втора или трета награда, а няколко пъти – поощрения и публикация в списанието. Няма лоша школа!


27 март 2015 1 Коментар

1 Коментар за “СПИСАНИЕ „ФАКЕЛ“, РУСОФОБИТЕ И РУСОФИЛИТЕ – ІІ”

  1. Коми коментира на 8 април 2015 :

    Намерих това
    literaturensviat.com/?p=78538
    но превода ме ми допада…

    Един приятел ми го каза така преди време, но помня само откъси :(
    дори гугъл мъчи по въпроса…

    Кога на смърт вървят – пеят, дорде дори да са пл’акали.
    Щот най-страшнии час при бой – е часът преди атака
    …..
    Проклет четирсепърви лет – ти, с пехотата сред снеговете.


    Взрив! – лейтенанта бе убит, смъртта отново мен отмина.

    ….
    Къс бе боят а след час, отпивах ледената водка
    и бавно чистех с ножа аз, кръв чужда изпод своите нокти.

Вашият коментар: