Славимир Генчев

Редакцията на сп. „Факел“ няколко години поред организираше конкурс за превод на трудно стихотворение от даден автор – Твардовски, Гудзенко, Сурков, Тихонов, Манделщам и други. Изборът на тия „проклетници“ от редколегията на списанието бе направо садистичен – творба с къси редове и мъжки рими (т.е. с ударение на последната сричка на думата). Тяхната „строга, но справедлива“ цел беше да измъчат преводачите до смърт.
Без много да му мисля, реших да участвам.

Ето какви бяха резултатите.

……………

………………

За съжаление някъде ми се губят броевете с конкурсите за превод на стихотворения от Николай Тихонов – „Балада за гвоздеите“, и на Семьон Гудзенко – „Атака“. Спомням си само превода на последния куплет от „Атака“:

„Бе кратък боят, но какъв!
А после пих студена водка
и чоплих с ножчето си кръв
на чужди изпод свойте нокти.“

През всичките тези години редакцията нито веднъж не присъди на никого първа награда. За мен беше голямо предизвикателство да си „точа перото“ с тези трудни преводи и беше чест да получавам втора или трета награда, а няколко пъти – поощрения и публикация в списанието. Няма лоша школа!