Славимир Генчев

САМОДОСТАТЪЧНОСТ

Поучения кой ли обича,
но ти казвам на чист език:
няма нужда
да знаят всички,
че си много велик.
По-добре различава нещата
оня, който е по-малко шумен.
Като пише за свободата,
не заробва и мъчи думите.
Ако пътят не свършва с храм -
построява,
както умее.
И успява да е голям,
без да се големее.
Затова не отправя закани,
не разчиства поредни сметки.
Щом е нужно,
обръща страницата -
все едно му е острието.
Та ти казвам:
не трупай точки,
не разчитай да ти върви.
Ако искаш
да се надскочиш,
в цял ръст просто се изправи.

ВСЕКИ МИГ

Колко лесно отлагаме:
после,
утре или след малко…
А животът виси на косъм
и е колкото залък!
Да го скъса с едно вълнение
може мойрата утре,
а голямата паст
без мнение
залъка в миг ще глътне.
Щом мигът се превърне в минало,
той без звук
ще потъне
като амфора с гръцко вино
на бездушното дъно.
И навеки остава долу -
ненапито и неполяло
нито нечия черна болка,
нито нечия радост бяла.
Колко мигове крие времето?
Колко време
в мига се крие?
Който иска да проумее,
трябва виното да изпие.

СВЕТЛОПИС

Ненавиждам сапунени опери
в изкуството
и в живота.
Предпочитам
солените описи
пред сладките епизодчета.

Всеки гледа от своя калъф
и признава,
каквото схване.
Всъщност казусът е такъв:
с много истини правда няма.

Ако нещо не ни достига,
значи друго е във излишък,
както всяка нова религия
в старата
зрее скришом.

Няма злато във всяко мълчание,
нито отговор –
във въпроса.
Казана дума
е хвърлен камък,
премълчаната – смъртоносен.

Не е нужно да тънеш в слава,
за да знаеш кое си струва:
щом не смеят

да те купуват,

значи не се продаваш.