Славимир Генчев

Продължава да шества демагогското внушение, че българите (кои и какви точно?) били винаги много раболепни към силните на деня – ту към Германия, ту към ссср, ту към САЩ и НАТО.
Това внушение умишлено и безсрамно се подклажда от Големия сибирски брат и от неговите слуги у нас – русолизците. То е изключително перфидно, гнъсно, рашко, путино-жироновско: цели да обиди и унижи българския народ (понеже бил неблагодарен и „предал“ освободителя си) и да го подиграе, че веднага се подлагал на рабско отношение към „нов“, друг Голям брат.
Чрез слагането под общ знаменател на иначе несъвместими обществено-политически системи („братя“) се преследва хем оправдаването на едната, хем неглижирането на другата.
Колко плитък и елементарен ход!
Защото единият „брат“ е наложил насилствено в България най-унищожителната робска система в българската история (по-страшна от турската) и е предопределил днешната разруха, като при това го е постигнал от позицията на мужишката си първобитна груба медведска сила.
По какво прилича другият Голям брат на него? Точно по нищо, друзья.
Що се отнася до Чърчил, вече и на децата стана ясно колко удобно е на другариата да си измива ръцете с това, че той ни бил „дал“ на Сталин и че комунизмът бил неизбежен! Това стана визитна картичка на ДС-академика Георги Марков, което ме отвращава, защото е гнъсен опит на българските слуги на Сталин – комунистите, и на днешните слуги на Кремъл – русофилите, да се измъкнат от отговорност с клишето: „Времето беше такова!“
Но няма такъв филм! Братя Славиани още не са и няма никога да го снимат!
Единият голям брат е палач, а другият ни е съюзник.
Дай, Боже, да е такъв до края на света!