Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » ВНИМАНИЕ, АНТИРОБСКА ПРОПАГАНДА!

Славиози
- Вуте бе, ква е разликата между турско робство и османско присъствие, бе? – почудила се Пена.
- Рзликата, Пено – обяснил й евфемистично Вуте, – е като между врат и шия!

В странния наглед спор робство или османско владичество (присъствие) е имало по българските земи в течение на почти пет века по нещо наподобява спора дали арменците са пострадали от геноцид или от масово изтребление. Словоблудството на подобна струна има широко поле за октави; такива аргументи в едната или другата посока можем да чуем или прочетем, че накрая ще стане ясно, че и най-големият роб е можел да се чувства вътрешно свободен… (Това май е най-често срещаната поза, пардон – позиция…)
Като четем произведенията на класиците от Паисия насам, виждаме, че те никак не са се свенили, срамували или притеснявали да нарекат това състояние с понятието „робство“. Дали са влагали в него някакъв по-различен смисъл, с който днес ние, далечните потомци, някак си не можем да се съгласим? Защо още Найден Геров – признатият пръв български поет – е написал:

0  0  0

Вик ся вика от Балкана,
Та ся слуша по света:
Блъгаринът на крак стана,
Та си иска слобода.

Чюйте, шопе и загорци,
Македонци, романци!
Сбирайте ся под пряпорци,
Храбри блъгарски момци!

Стига вече толкоз время
Робйе турчину да сме,
На тоз вражйе, псешко племя
Покорено владенйе.

Притръчете, братко драга,
Кой е вряден за войник,
Да изгоним тогоз врага,
Тоз изедник и кръвник…


Найден Геров ли, съставителят на първия български тълковен речник, не ще да е знаел истинското семантично значение на думата „робство“? Освен това той – може би за пръв път също – употребява и лексемата „владение“ (покорено владенйе), което навежда на мисълта, че прадедите ни много добре са схващали какво им е било дереджето. Няма тук да изброявам примери, доказващи, от една страна, наличието на робско състояние, а от друга – съществуването на определени „права и свободи“, характерни за по-късен период от онази епоха.


Ще кажа следното:

едно пиленце ме открехна на уше

че в небезизвестния исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ в момента (а от колко време – не е ясно) упорито да се насажда и внушава на студентите словосъчетанието „османско владичество“. Ще кажете: а, ето! Щом такива светила на историческата наука като универститетските преподаватели – професори, доценти и трети лица – са стигнали до това разбиране за същността на османския период от българската история, какво повече има да се спори!
Да, аме не! Защото отдавна е известно, че този факултет, оглавяван от ДС-историк, в който се труди такъв един хисторик като тов. Искра Баева и който преди няколко години организира международна „научна“ конференция, посветена на 70-годишнината на др. Людмила и на нейните големи заслуги в областта на културата, халтурата и знамето на мира, на нейните „велики“ идеи, изпреварили времето си, да, точно този факултет отдавна е крепост на другариата и ДС.

И точно той, видите ли, се е заел с

борбата срещу турското робство със задна дата

гордо е въстанал срещу ограничените представи на българина, който, понеже не си бил доробувал (Кирил Христов/Димитър Подвързачов), продължава да се унижава с определине, което е напълно невярно както от съвременна, така и от историческа гледна точка. (Впрочем, спомням си, че Юридическият факултет на Алма матер със специална декларация изрази остро несъгласието си точно в сградата на Софийския университет да се проведе подобно чисто партийно мероприятие на комунистическите адепти от старо и ново време, а гражданското общество в лицето на Инициативата за демонтаж на паметника на съветските окупатори от центъра на столицата организира на място спонтанен протест.)
Разбира се, другариатът, работещ под прикритие в Историческия факултет, не оценява докрай простия факт, че щом не е имало турско робство, значи не е имало и руско освобождение, макар че в сферата на словоблудството могат и тук да се посочат аргументи как хем не е имало робство, хем руските братя след зверствата при потушаването на Априлското въсатние решили, щото е крайно време и българският народ да се сдобие (т.е. да си възвърне) със своя държавност.
Винаги съм казвал, че когато нещата изглеждат объркани, дву – и трисмислени, заплетени, сложни (нерядко изкуствено усложнени, както е в разглеждания случай), то за българина

единственият верен, точен и безпогрешен лакмус

може да послужи единствено и само отношението на българския комунист към разглеждания проблем. Ерго, щом той твърди, че нещо е бяло, то със сигурност нещото е черно, и обратното.
Замислете се вие, другари и господа, за които словосъчетанието „турско робство“ е обидно и унизително както от историческа, така и от днешна гедна точка, чия теза споделяте и кому служи тя.  Ще започнем ли примерно да наричаме комунистическия период от българската история „комунистическо владичество“, след като той си беше повече и от робство? Нали по тази логика спокойно може да се замени понятието „геноцид“ с евфемизма „масово изтребление“, което и българският парламент поради конюнктурни съображения направи неотдавна по отношение на арменския геноцид?
Има много видове свобода, има много видове робство. Свободата също е вид робство, но не в Оруеловия смисъл, а чисто екзистенциално. Затова пуснатите на свобода птички понякога отново се връщат – по своя воля – в клетката. Съществуват и позлатени клетки. Съществуват задръжки, които са по-тежки от вериги.
Да не стигнем в словоблудството си дотам, че да заговорим за демократично робство.
И да не забравяме, че големият русофоб Стефан Стамболов питаше риторично:


Хей, народ поробен,
що си тъй заспал?

15 май 2015 2 Коментара

2 Коментара за “ВНИМАНИЕ, АНТИРОБСКА ПРОПАГАНДА!”

  1. Valpet коментира на 8 юли 2015 :

    И защо трябва да се пише статия за нещо очевидно?

    Това, което възрожденците са наричали „робство“ не съответства на правните стандарти. Съгласно съвременната правна терминология е имало „владичество“, което не означава, че е било нещо добро, но все пак българите не са носели гривни на шиите си, на които да пише „собственост на еди кой си ага, бей или паша“. Те не са били дори крепостни селяни като руските, нито са били продавани като американските роби по тържищата. Поне през 19 век, такъв робски статут в България не е имало. В по-раншните векове робски статут е съществувал частично под формата на еничарство.

    Българите като цяло не са били роби в правния смисъл на думата, и това нашите възрожденци просто са го пренебрегвали или не са го разбирали. Все пак, малко от тях са имали нужното образование.

    А вие, г-н Генчев, какво образование имате?

  2. Славимир коментира на 8 юли 2015 :

    Робство или не, робският манталитет си остава. Например българският левичариат има много робска психика – не може без руско присъствие.

Вашият коментар: