Не виждах как минава времето,
че неусетно го живях
и в мене не кънтя дилема
да бъда или не,
а бях.
Не е въпрос на самохвалство
пред очаровани жени:
знам,
белезите ми са малко,
но са от истински стени.
Невиждано вървях сред хората.
Не вдигах и не хвърлях прах.
И с миналото
за опора
от бъдеще не ме е страх.
Посях,
каквото бях ожънал,
а имам цял хамбар брашно
и между рози или тръни
отдавна ми е все едно.
През радост,
щастие
и болка
преминах с толкова ищах,
че не извлякох зрънце полза -
и затова забогатях.
