Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » ВЕЧЕР В СКОПИЕ ЗА ПРОСВЕТНОТО ДЕЛО В КОПРИВЩИЦА

На 21 май 2015 г. в Българския културно-информационен център в Скопие се състоя вечер, посветена на Деня на българската просвета и култура, на славянската писменост и светите братя Кирил и Методий под наслов „Копривщица – просветен център през Възраждането“ с акцент върху просветното и културно дело на Найден Геров.

Участие във вечерта, водена от Димитър Христов – директор на БКИЦ, взе представителна група от Копривщица, която включваше Любомир Цеков – председател на Общинския съвет; Искра Шипева-Пухова – директор на Дирекцията на музеите – Копривщица; поетесата д-р Екатерина Ослекова; Дойчо Иванов – уредник на къща-музей „Димчо Дебелянов“; поетът с китара Славимир Генчев – бивш уредник на музея; Любен Стоичков – спомоществовател на музея и общественик, Кунка Неделева, Рени Пачева и други музейни работници.

Гостите от възрожденския град направиха обзор върху просветното дело в Копривщица през Възраждането, изтъквайки заслугите на учители, училища и просветни дейци, благодетели, видни личности. В салона на БКИЦ бе експонирана богата изложба с илюстративно-информационни материали, книги и издания по темата.
Сред многобройните и постоянни членове и посетители на проявите в българския център като Панде Ефтимов – ветеран и лидер на дружеството за приятелство между Република България и Република Македония, Ясмина Филковска, Валентин Таневски и други, гости на събитието бяха още дядо Стефан – Охридски и Македонски архиепископ, Златко Поповски – по майка от копривщенския род Лютови, Виктор Боев – председател на Българския културен клуб – Скопие. След откриването на вечерта от Димитър Христов, който подчерта важността на честването на общите ни празници, кратки приветствия към приъстващите отправиха Любомир Цеков – председател на Общинския съвет, и Искра Шипева – директор на Дирекцията на музеите – Копривщица, която представи и богатата изложба, донесена специално от Копривщица.

Спонтанно, непринудено и емоционално слово произнесе и дядо Стефан, който неколкократно е посещавал Копривщица. Светиня му подчерта, че тя е красива през всички сезони и за нея е трудно да се разкаже с думи – просто трябва да се посети, за да се почувстват на място нейната атмосфера и дух. Особен интерес предизвика специално подготвеният доклад от уредника в Дирекция на музеите Кунка Неделева, която е разработила темата за връзките между Копривщица и Македония. Те са стародавни и дълготрайни, а примерите, които посочи г-жа Неделева, бяха особено подходящи и известни на малцина:

Македония – и преди, и днес – заема частица съкровение в сърцето на всеки един българин. Не случайно Иван Вазов в стихотворението „Преградите на България” ще изпее:

Балкан, Родопи, Шар, Пинд, Рила,
напразно гордата съдба
помежду нас ви е турила,
като граница за делба.

Ний пак едно сме, пак сме сбрани,
прегради няма зарад нас.
Пространства, пропасти, балкани
не значат нищо тоя час!

Още в началото на ХІХ век един от най-богатите българи – копривщенецът Вълко Чалъков, наред с парите, които дарява за изграждане на училища, църкви и манастири, дарява средства и с негова помощ се печатат книгите на Йоаким Кърчовски. Така например между десетките родолюбиви спомоществуватели за издаването на неговите „Поучителни наставления” през 1819 г., – все видни хора от Пловдив до Ниш и от Битоля до Гостивар, между които срещаме имената на Георги Бързан от Говедарци, на Вълко от Доспей махала и на Спасо от Маджаре, внесли по 5 гроша срещу първия в целия списък   – чорбаджи Вълко Чалъков дарил 600 гроша за издаването на книгата. /”Искровете”, Асен Христофоров, историко-географски очерк, 1962 г./

От съдбата на Македония се интересува и Тодор Каблешков – най-светлата личност, която дава началото на Априлското въстание в Копривщица. Това въстание, което води след себе си Освобождението на България от 5-вековния турски гнет. Въпреки че от дейността на Каблешков до нас достигат твърде малко документи те сочат за широки културни и национални интереси, които го занимават още като юноша. Особено трогателни са те с любовта и грижите, които Каблешков проявява спрямо българското дело в Македония. Своите сънародници от този свиден български край той опознава непосредствено в Цариград, където от 1867 до 1871 година следва в Султанския лицей в Галата-Сарай. Чрез градинарите от Ресен и млекарите от Костур, които са в авангарда на подетата черковна борба в турската столица, Каблешков обиква Македония и преди да стане апостол на революцията, служи с жар и възторг на „Македонската дружина”. Същата, за която Петко Рачов Славейков и неколцина пламенни родолюбци от Копривщица и Калофер основават като превенция срещу борбата с гръцката пропаганда в Македония. Забележете, в тази Македонска дружина едни от най-активните участници са копривщенците Георги Груев – брат на Йоаким Груев, Лука Моравенов и Иван Говедаров. Извънредно интересни са писмата, които само 20-годишният Каблешков пише до своята майка – председателка на Женското дружество в Копривщица. В едно от тях, изпратено от Белово на 12 декември 1873 година, той упътва своята майка в народополезната и дейност като и дава съвети как Женското дружество в Копривщица да събира пари за Македония. Ето с малки съкращения това писмо на Каблешков:

„Стига да има пари, намирят са и други не по-маловажни благодеяния да ся правят; т.е. да ся провождат от время на время поняколко грошя на Македонската дружина, която сия предначертала, най-благодеятелнийте, а в същото време и най-трудният и несносният път да следва, за да извърши – Знаете ли що? – Да извърши длъжност – До колко трябва да се грижим за тези братя, кои лишени без покровител и защитник; заразени от гръцкият произвол и от неговите безобразни планове, е готов да ся подчини на съдбата, ако не ся тези родолюбци – Македонската дружина.
Това име не е друго, освен едно Дружество, подобно като вашето, състоящо се от най-народните и живи българи, кои като предвиждат злото, което виси над главите на Македонските ни братия – тези, на които слогува и сестра ми – решилися безплатно, даже и жертвуват по нещо си за пазение от гръцкият удар по онези стърни!… Колко трябва да им ся благодари!… Но тия за сега нямат нужда от благодарения, те не искат похвали, освен волната помощ на всякой по-сабуден Българин, а още повече от благодетелните дружества: Женски и Мъжки, за да могат противостоя, повтарям, на огромните средства, които жертвуват нашите неприятели – гърците, за да погърчат простите и добродушни Македонци… А ще ли сполучят гърците в целта си? А! Това оставя в ръцете на сабудените Българи. – Ако последните, между които влизаш ти и аз и други, ако ние стоим хладнокръвни и неим доставями вещество – на Македонската Дружина, то ся знае че, тя ще падне и като нема кой да утешава и поспомага братето ни в Македония, ето ги че ся слели в едно с гърците и станали /недай Боже нито един/ гърци. Следователно, като прочетеш настоящето ми, постарай са ако несте внели още волната ви помощ от вашето Дружество; постарайса думам да ся внесат поне 100-200 гр. – О! Колко ли македончета ще ся сдобият с книги от вашите 100-200 гроша. Това ти и Сама виждаш. Но ще кажете или ще кажат някои си: съ 100 гр. що можат направи… А! Твърде много нещо!… Капка по капка прави гйол. А с това, виждаш, че можат ся подържат 4 училища в най-задушените места, за да ся просвещават…”

В това прекрасно писмо на Каблешков се споменава и неговата сестра, която „слогува /т.е. служи/ на македонските братя. Тя е известна на всички по-стари битолчани и кукушани. Нона Каблешкова – сестра на Тодор Каблешков, по мъж Брайкова, която умира през 1918 г. на 76-годишна възраст. За нейната дейност, като първа българска учителка в Битоля и Кукуш, преди Освобождението на България се пазят документи в тези два града до 1913 година. По време на Балканската война всички те са унищожени от сърби и гърци с една-единствена цел – да бъдат затрити следите от славното минало на българщината в Македония.
Както и други ветерани на просветното и националното ни дело, Нона Каблешкова-Брайкова на старини се отнася до Народното събрание на България, за да й бъде отпусната пенсия. В последното си прошение /молба/, подадена през 1917 година тя пише:
„ Подписаната съм първата българска учителка в Битоля. Аз първа открих в Битоля девическо училище на 1870 година с скромните си познания.
Сестра на революционера Каблешков и роднина на Бенковски, отрасла междутия достойни мъже на миналото на Българския народ, дишаща атмосфера на борба за свобода, счетох себе си способна да услужа на своите еднородци в просветното дело, което бе неминуем сътрудник на освободителното дело, и можах, благодарение на родолюбието на Битолчани, да им открия първото българско девическо училище и да събера в него дъщерите на най-добрите Битолски семейства.
По-късно в Кукуш открих първото Българско девическо училище, в което учителствах шест години…”
В подкрепа на своята молба до Народното събрание сестрата на Тодор Каблешков прилага и следното Свидетелство:
„Долуподписаните софийски жители родом от гр. Битоля и от гр. Кукуш, с подписите си удостоверяваме, че именуемата  Нона Ат. Брайкова, родена Каблешкова, из гр. Копривщица, беше първата българска учителка: В Битоля през учебните 1871/72; 1872/73; 1873/74; 1874/75 години, в Кукуш през учебните 1875/76; 1876/77; 1877/78 години, всичко седем години.
Настоящето свидетелство и даваме по нейна молба, за да и послужи да поиска народна пенсия.
София, 22 март 1917 г.
Свидетели /подписани/:
Иван Каранджулов, Екатерина А. Арсова, Екатерина Н. Бояджиева, Н. К. Гълъбов и П. Сарафов”.

Сестрата на Каблешков оставя отлични спомени както в Битоля, така и в Кукуш. И в двата македонски града тя е заедно със своя съпруг Атанас Брайков, също копривщенец. Тяхното пребиваване в Македония съвпада с усилните борби за извоюване на черковна независимост. Особено упорити са тия борби в Битоля към края на 60-те години на ХІХ век. Във всички тези борби Атанас Брайков взима активно участие, като немалки са неговите заслуги за превземането от гръкоманите на битолската черква „Света Неделя” – вън от града, дето се черкуват битолчани преди построяването на градската черква „Света Богородица”. На Коледа през 1868 г., една група буйни битолчани, начело с Атанас Брайков смъкват гръкоманските черковни певци от певческите столове, изтикват ги вън, с тояги пропъждат намиращите се в храма гръкомани и така тази историческа черква минава в ръцете на битолчани. Пак там, през 1869 година под председателството на поп Гьорче се образува първата българска черковна община, членове на която са многозаслужили битолски граждани като: Димко Радев, д-р Константин Мишайков, Димитър Робев, Димо Лозанчев, Димитър Оцев, Апостол Камбура, Ноне Грънчаря, Христо Шекерджиев, Ризо Димитров, Диме Белич и други.“

С кратки изказвания или допълнения към основната тема се включиха Златко Поповски от Лютовия род, Дойчо Иванов, Любен Стоичков, поетесата Антоанета Ослескова, Славимир Генчев. Прозвуча и едно стихотворение от първия български поет - Найден Геров, което разкрива естественото чувство у всеки българин за единството на българския народ от всички географски области в миналото и днес:

О  О  О

Вик ся вика от Балкана,

Та ся слуша по света:

Блъгаринът на крак стана,

Та си иска слобода.

Чюйте, шопе и загорци,

Македонци, романци!

Сбирайте ся под пряпорци,

Храбри блъгарски момци!

Стига вече толкоз время

Робйе турчину да сме,

На тоз вражйе, псешко племя

Покорено владенйе.

Притръчете, братко драга,

Кой е вряден за войник,

Да изгоним тогоз врага,

Тоз изедник и кръвник…

Я грабнете, бре, по сопа,

Да изтрийем тая смрад:

Дръвен господ да затропа,

И ще бяга този гад.

Вечерта завърши с емоционално общо изпълнение на песента „Хубава си, моя горо“, чийто текст излиза изпод перото на друг велик копривщенец – Любен Каравелов.

Снимки

Валентина Даскалова, Ясмина Филковска

24 май 2015 Коментари

Вашият коментар: