Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » НАЙДЕН ГЕРОВ – 115 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

Първопроходецът от Копривщица


*„Прочул ми се Найден граматик,
че знае Найден да чете,
да чете, още да пише,
повече от владиката,
от владиката пловдивския.“

Народна песен

Първоначално образование Найден Геров (1823-1900) добива при баща си, а на единадесетгодишна възраст заминава за Пловдив. От 1836 до 1839 г. е ученик на прочутия тогава педагог Неофит Рилски.
През 1839 г. заминава за Одеса, препоръчан на живеещия там богат копривщенец Христо Стойкович, който поел издръжката му. Геров свършва гимназия и подава заявление да бъде приет в прочутия Ришельовски лицей. През 1841 г. постъпва в лицея и следва „камерални науки“: администрация, финанси, стопанство. Като студент взема участие в научна експедиция в Крим и дневникът му получава одобрението на императорската Академия на науките. Свършва лицейското си образование на 1845 година с отличие, с


дисертация върху приготвянето на различните видове стъкло.

По това време в Одеса живеят, учат или работят личности като Васил Априлов, Добри Чинтулов, Иван Богоров, Никола Палаузов, Димитър и Еллена Мутеви и други видни книжовници. Общото между тях е, че са родолюбци отдадени на науката и убедени, че просветата е ключът към пробуждане на народа. В Одеса се раждат и първите сериозни поетични произведения в нашата литература.
Така Геров, заедно с Добри Чинтулов, който печата песните си четири години по късно, слага начало на ново българско стихосложение.

Към дотогавашните поетични опити на Д. Попски, К. Огнянович, Н. Рилски, Н. Бозвели, Ст. Изворски, Зах. Княжески или на другаря му Иван Богоров ние днес имаме само научен, исторически интерес, докато някои от стиховете на Геров се четат и като поезия и днес.


И с право той се счита пръв български поет


Посвещението издава една от интимните подбуди на Геров да напише и напечата поемата си „Стоян и Рада“. По това време той е бил влюбен в Елена Мутева,

първата българска поетеса


авторка на одата „Бог“ (1858). Тя е сестра на Димитър Мутев, издател на сп. „Български книжици“. Израз на любовта си Геров е дал и в някои други стихотворения, ала най-непосредствено тя е отразена в това посвещение, с което започва поемата „Стоян и Рада“:

Не съм увил аз китка цвете
да дам на Твоя хубост дар,
та да Ти вляза у сърцето
с народен наш обичай стар;
а вдохновен с любов аз жива,
в душа си вдигнах Тебе трон,
и на от срьдце, без протива,
теб жална песен за поклон.

Печатането на тая поема има и друг повод. Под влиянието на Венелин мнозина българи считали, че говоримият български език не е пригоден за поетичен изказ. Геров, който в Одеса се е движил все около горещи почитатели на Венелин, не споделя техните възгледи за българския език, и за да обори песимизма им, написва поемата. Впечатлението от поемата е било толкова благоприятно, че след нея вече спор за поетичните прелести на говоримия български език не съществува.

Найден Геров в своя статия от 1842 г. – „Няколко думи за превода на математическата география на г. Ивана А. Богоева“ (Одесса, в Брауновата типографiя) изтъква голямото значение на ония учени и млади българи, които работят в Одеса. „Може да рече человек, пише Геров, че в одеските училища зреят такива плодове, от които скоро щем можем да вкусим духовна сладост.“ В тая си статия,

която е и
първата българска критична студия,

той благодари на Богоев за неговото народополезно дело и след това го критикува. Той се спира главно на езика на учебника като не одобрява възгледите на Богоев за члена, за падежите и вокалите. Той пледира да се издават повече български книги,с различен правопис, защото е прозрял, че само тъй ще се открие кое е правилното и ще се постигне желаното единство. Накрая съобщава, че подготвя своя граматика на българския език.

Найден Геров е първият български автор на художествен пътепис.

А като се има предвид, че до Геров българска белетристика не съществува, то неговите пътни бележки с право може да се считат и като начало на нашата художествена проза изобщо.

След като свършил лицея, през 1845 г. Геров приел руско поданство и поискал стипендия, за да замине във Виена да се усъвършенствува по въпросите на селското стопанство. Правителството не му отпуска стипендия и той решава да се върне в България. Примерът, който дава на българската емиграция, е изключителен с поуката си: Геров е

първият свършил висше образование българин

който пренебрегва всички благоприятни възможности за една бляскава кариера в Русия, за да се върне в отечеството и да се отдаде на труженичество, пълно с изненади и разочарования – но затова пък рядко по благородство и заслуги. В Копривщица Геров отваря

първото класно училище и изготвя първата в България учебна програма


Като учител в Копривщица Геров се прочува по цяла южна България. В същото време той събира и материали за български речник. „Тая година тук в Копривщица по неволя трябва да бъда доволен. Ученицити ми от Враня, от Плевен, от Тетевен, от Чирпан, от Панагюрище, от Пазарджик и още от Калофер мя дарят всякой ден по с няколко думи (за речника). Какви работи има нашът язик. Господ да Ви даде да ги видите, че тогава да ги познаете…“ Копривщица, обаче, съвсем не е могла да бъде удобна за оная широка дейност, която си е чертаел младия Геров. И за това не е била малка радостта му, когато – две години след връщането си от Одеса – той е поканен от пловдивски първенци да открие в града им нещо като гимназия. В Пловдив Геров става главен учител в епархийското класно училище, където преподава български език, църковна и обща история, математика, физика, естествена история и търговия. За повечето от предметите той пише и учебници.
В училището, наречено по настояване на Найден Геров на светите братя Кирил и Методий, по бляскав начин се демонстрира духовното израстване на българите. Пловдив се превръща в притегателен център на просвещението. Да припомним, че по инициатива на Геров на 11/24 май 1851 г. тук


за пръв път се отбелязва денят на св. св. Кирил и Методий.

Найден Геров издига и идеята за възстановяване старото славянско име на Пловдив, наричан от турците Филибе. Неговата борба за българско училище и за българска църква го поставят в челната редица на националните будители.

ЗА РЕЧНИКА

В Одеса през 1845 г. е замислил епохалното си дело, а през 1846 г., връщайки се в България, започва да работи по речника. „От устата на народа“, не от книги, освен в случаите, когато взима думи или пословици, поговорки, гатанки, изрази, цитати от народни песни и др., които са взети от издадени от други автори книги, но в тях също съдържанието е взето от народните говори

(Освен това Геров също изковава нови думи. През 1849 г. издава своя учебник по физика и за нуждите на учебника съчинява думи като движение, равновесие, съпротивление, налягане и т.н.)

„Един народ, пише Геров, може да напредва само тогава, когато приеме за писмен говоримия език. Това направиха и гърците, които сега се противопоставят на българските книжовници. Писменият език трябва да почива на всички наречия.“

Така се ражда „Речник на блъгарский язик, с тлъкувание речити на блъгарски и русски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров“ (Пловдив, 1895 г., част ІІ – 1897 г., част III -1899 г; част IV, под редакцията на Т. Панчев, 1901 г., също част V, 1904).3 През 1908 г. пак под редакцията на Геровия сродник и помощник, Т. Панчев, излезе и едно „Допълнение на българския речник от Н. Геров“ (Пловдив) Градивото на този речник е събирано цели петдесет години. Геров е събрал от народни умотворения и непосредствено от живия народен говор около 70,000 заглавни думи, 26,400 изречения, 4,936 цитати от народни песни, 16 хиляди пословици и около 2,200 собствени имена. А в приготвеното от Т. Панчев второ издание заглавните думи достигат 100,000.

По същество това е тълковен речник. Думите са дадени в основната си форма и в типичните си граматични форми. Обясненията за тях са изразени чрез синоними или описателно. Илюстративният материал към думите е или от всекидневната реч, или от народното творчество. Те са от такова естество, че разкриват българската народопсихология, отношението на хората от народа към света, към събития, явления и пр. След обясненията на думите със средствата на българския език, се дава и техният превод на руски.

Примери:

Глаголът влека:  влече я след себе си като писана торба. Влече я след себе си като съдран цървул. Представя две еднакви, почти противоположни по смисъл конструкции.  „Аз и да ща, ви ме влечете.“ „Мъгла го влече по зелено усое.“ Така изтъква характерната за народното творчество ритмичност в изказа.
Глаголът влизам. „Влязъл в лозето, че му грозде не харесва.“ Типична форма на ирония.
Същ. Вода – мъртвица вода (която не се оттича); ненапита вода; гола вода; вода донесла – вода отнесла; в морето вода с лъжица притуря; през вода го превел и вода не му дал;
„Нашите думи, либе ле,/ дето се двама кълняхме,/ над вода ли ги думахме,/ та буйна вода притече/ и наши думи завлече?“
Същ. Вар: „Варта рекла на кирпича: подръж ме 8 години, аз да те държа 800.“
Гл. боледувам: болен съм, болея, страдам от болест. Поговорка:  „Ако е да се боледува – да боледувам аз, ако е да се мре – да мре жената.“


0 0 0

Вик ся вика от Балкана,
Та ся слуша по света:
Блъгаринът на крак стана,
Та си иска слобода.
Чюйте, шопе и загорци,
Македонци, романци!
Сбирайте ся под пряпорци,
Храбри блъгарски момци!
Стига вече толкоз время
Робйе турчину да сме,
На тоз вражйе, псешко племя
Покорено владенйе.
Притръчете, братко драга,
Кой е вряден за войник,
Да изгоним тогоз врага,
Тоз изедник и кръвник…


0  0  0

Я грабнете, бре, по сопа,
Да изтрийем тая смрад:
Дръвен господ да затропа,
И ще бяга този гад.

* Според акад. Иван Радев народната песен е за копривщенския учител Найден Попстоянов, делегат на събранието в Оборище и хилядник на копривщенските въстаници.
Б.а. В текста са използвани оценки и становища за НайденГеров и неговото дело от литературните критици и историци проф. Георги Константинов и доц. д-р Владимир Янев

27 май 2015 Коментари

Вашият коментар: