„Да застреляш господин ерцхерцога, знаете, е много трудна работа. Това не е все едно бракониер да застреля горския.“
„Да речем, поискате да убиете ерцхерцога или негово величество императора, в такъв случай вие непременно ще се посъветвате с някого. Един каже едно, друг — друго, и така делото преуспява“, както е казано и в националния химн.“
„Нашият поручик Маковец винаги ни казваше: „Без дисциплина, тъпанари, не може, без нея ще вземете да се катерите по дърветата като маймуни. А службата, идиоти с идиоти, ще ви направи хора.“
„Щом работата стигне до съд, тя се затяга.“
„— Аз съм невинен, аз съм невинен — не преставаше да повтаря настръхналият човек.
— Исус Христос също е бил невинен — каза Швейк — и все пак са го разпнали. Кой ти бръсне невинните. Никога, никъде, никой не ги е бръснал.“
„Единият от тях беше бошнак — амбулантен търговец. Той се разхождаше из килията, скърцаше със зъби и не произнасяше дума, без да прибави: „йебем ти душу.“
„Изключение правеха неколцина господа (същото беше и в Дирекция на полицията), които не гледаха на закона толкова сериозно. Между къклицата винаги ще се срещне и пшеница.“
„Така веднъж в Нусле, когато се връщах от „Банзетите“, тъкмо при моста на Ботич, до мене се приближи някакъв господин и ме цапароса с палка по главата. Като ме видя проснат на земята, той драсна клечка кибрит и рече: „А, грешка, това не е той.“ И толкова се ядоса, задето сбъркал, че ме цапароса още веднъж по гърба. Такава е човешката природа: човек греши, докато е жив.“
„— И без разбойници не може — каза Швейк, като се изтегна на сламеника, — ако хората си мислеха само доброто, не би минало много и те биха се изпотрепали помежду си.“
„Не мога да разбера наистина защо се сърдят лудите, като ги държат там. Там човек може да си лази гол по пода, да вие като чакал, да беснее и хапе. Ако човек направеше нещо такова на стъргалото, хората биха се учудили, но там това е най-обикновено нещо! Там има такава свобода, каквато не са сънували дори и социалистите. Там човек може да се представя и за дядо господ, и за Дева Мария, и за папата, и за английския крал, и за негово величество императора или за свети Вацлав, въпреки че последният постоянно беше вързан, гол и в изолация. Там имаше и един, който крещеше, че е архиепископ, но той нищо друго не вършеше, само ядеше и още нещо правеше, с извинение, нали знаете кое се римува с «ядеше», но там никой не се срамува от това. Един дори се представяше за свети Кирил и Методий, за да получава две дажби.“… „Там всеки можеше да си говори, каквото му скимне, просто каквото му дойде на езика, като че ли се намираше в парламента.“
„— Направете пет крачки напред и пет крачки назад.
Швейк направи десет.
— Аз нали ви казах — рече лекарят — да направите пет крачки.
— Не съм за няколко крачки — рече Швейк.“
„След хубавите слънчеви дни в лудницата за Швейк настъпиха часове на изпитания.“
„— Осъдиха го… на десет години… преди… една… седмица.
— Я го гледай ти — рече Швейк, — та той вече излежал седем дена.“
„Никога не съм предполагал — рече той, — че могат да осъдят невинен човек на десет години. Чух, че осъдили един невинен на пет години, но на десет, това вече е малко много.“
„Срещаха се хора храбри, които издържаха и петте степени на мъчения и се оставяха да ги откарат в най-обикновен ковчег на военните гробища. Имаше обаче и малодушни. Като стигаха до клизмата, те заявяваха, че вече се чувствуват добре и че не желаят нищо друго, освен да заминат с първия боен батальон към фронтовата линия.“
„— Аз имам ревматизъм — отговори Швейк.
Това бе последвано от сърдечния смях на околните. Смееше се дори и умиращият, който симулираше туберкулоза.“
„На него му бяха достатъчни три хинина, една клизма и един ден пост и си призна. Преди да стигне до помпане на стомаха, от парализата му не бе останала и следа.“
„— Това не е нищо — рече един друг, — във Вършовице има една акушерка, която за двайсет крони ще ви изкълчи крака така хубаво, че ще останете сакат за цял живот.
— Моя крак го изкълчиха за пет — обади се някой от леглата край прозореца, — за пет крони и три бири.“
„Докато съм лежал в затвора, в казармата ставали чудеса. Командирът на полка забранил на войниците да четат изобщо, даже и „Пражки официален вестник“, на лавкаджията забранил да употребява вестници за увиване на кренвирши и сирене. Оттогава войниците се научиха да четат и нашият полк стана най-образован.“
Превод: Светомир Иванчев
