Славимир Генчев

ТОСТ ПОД ВОЛА

Пак бръщолевим за свободата.
Ботев чува ли
този плач?
Може сам да руши правилата
оня, дето не е играч.
Той не търси готови кройки -
сам си бива учител.
Щом му пише
животът двойка,
кой кого е препитал?
Като тръгне,
нито се връща,
нито на място тъпче.
И не иска с нас да се пъчи
в свободата
на кръчмите.
Даже робството да е леко,
за оправдание става.
Затова ли
убиват всеки,
който освобождава?
Да не търсим теле под Вола -
то ни стана мезето.
„Враговете
на алкохола
поздравяваме четниците!“
Нека днес не вдигаме врява
в своя плитък живот.
Че войводи идват тогава,
когато
има народ.

ЗАДУШНИЦА

Колкото и да е малък светът,
той винаги свършва с гробище.
Колкото и да расне градът,
мъртвите
си остават повече.
„И ние сме били като вас,
като нас и вие ще бъдете!”,
шепне отвсякъде
в един глас
мъдрият хор на мъртвите.
Наредени един до друг
на етажите под земята,
те винаги чакат тук –
на входа на двата свята.
Всекидневната суета
е като евтина кръпка
върху дрехата на смъртта;
а тя съвсем не е скъпа.
Последният
известен адрес
е край на друго начало
без утре, вчера и днес
под застиналото
махало.
Тъй, надвесени над пръстта,
не чувстваме, че ни тегли…
А над всички и всичко тегне
търпението
на вечността.

ЗАЩО СЕ ИЗПЛЪЗВА ОПИСАНИЕТО НА ЛЮБОВТА

Кой ли не писа за любовта!
И гении, и ярки таланти.
Даже и аз барабар…
Но тя
тайна пак си остана…
Не я хващат Божи закон
или човешка клюка;
нито се крие,
нито се фука.
Седи си
като на трон!
Думите само я обикалят,
четката я докосва
едва-едва,
нотите я достигат за малко…
А тя
пак вирва глава!
Всеки го вижда, ала посяга,
петимен да сподели:
хем шапка му на тояга,
хем хубаво го боли!
Да, несравнима
е с нищо тя.
Но никой не слага точка.
Ако е истинска, любовта
всеки път тъкмо почва.

ПРЕМИНАВАНЕТО НА СТАРАТА ЛЮБОВ В ЛЮБОВ

Любовта
е особен дар –
хем измъчва,
хем радва.
И понякога е сватбар,
който
не гледа сватба.
Разделени от планини,
автобуси
и незабрави
бавни нощи и вечни дни
като пленници отброявахме.
Нито имаше в нас вина,
нито имаше друг виновник.
Но пък тъй
от моя жена
ти ми стана
съвсем любовница.
Любовта
има скъпи очи
и разбира кое си струва.
Даже нещо да премълчи,
ясно думата й се чува.
С нея аз съм напълно нов,
както и ти –
непозната.
И се вижда, че е любов -
даже изпод ръждата.

ИЗ БИОГРАФИЯТА НА ЕДИН ПРОВИНЦИАЛЕН ПОЕТ

„ Когато разберем, че сме само земя,
ние ставаме скитници.”

Тези стихове са от Хрим.
Хрим Христовски от Джурово.
Беше кучият син
талантлив като буря.
Как взривяваше Хрим
цели аудитории
с варварския си химн
за безсмъртния Зорба!
Но животът
го завъртя
нейде да даскалува,
та не превзе Града,
както некои други…
Тъй, разпънат на кръст
между Клио и Талия,
писа стихове с хъс,
преподава на халите
и изпълни свят дълг
към беззъбите старци –
хвана им пресен вълк
и в новела ги вкара.
Нямат го за поет
куп поети-ментета,
дето вардеха ред
пред
едни кабинети.
Аз не знам и един
ред от тях –
синекурите,
както помня
от Хрим,
Хрим Христовски от Джурово.

НАДХОРСКО РАВНИЩЕ

Ето каква е у нас
наследената формула:
хората
с най-гаден глас
най-високо говорят.
Зад гърба на живота
най-върлите тарикати
се промушват по потник
и си дирят правата.
Трябва да съм подлец
да не задам въпроса
как се възкачват днес
всички бивши доносници.
Моят верен компас
разпознава катилите,
дето бягат от час,
за да влязат в закрила.
Нека им е добре
в жалкото суетене!
Даже да са море -
ще са ми до колене.

ПЪТУВАНЕТО

В памет на варненския поет Иван Манолов

Вече не помня вицове
и не припадам от смях.
Знам:
не стигнах доникъде.
Но навсякъде бях.
Слизам все по-нагоре.
По-надолу се качвам.
С нищо
не промених историята.
Но разпознах палачите.
Без да откривам топла вода
и да прикривам сходства,
бранех своята свобода,
както други -
своето робство.
Вярата нито е дръзка,
нито превива гръб.
Винаги
има връзка
между море и смърт.
Има смисъл началото.
Има изход върхът.
Но за да почне
духът,
трябва да свърши тялото.

САМОТВОРЕНИЕ

Живеем в огледален свят
на двойници и отражения
и между фикция и факт
стоим като стихотворения.
Кое е истинско, не знам:
ръката ли, която пише,
или написаното там,
ако е на командно дишане?
На думите е господар
най-преданият роб на думите.
От нищо не очаква кяр,
за нищо не хаби куршуми.
И никой свят не му е крив,
че в него се оглежда Словото!
Щом авторът е талантлив,
не може да не е виновен…
Безсмислената суета
е твърде постна откъм тайни.
Да помним: трайните неща
не подозират, че са трайни.

ЛЮБОВНО СТИХОТВОРЕНИЕ ПО ВЕЛИКДЕН

Казват, че не всеки ден е Великден.
Но аз те обичам и всеки ден,
и всяка нощ, и през всички мигове,
които
не зависят от мен.
Две сетива са ми много понякога,
понякога са ми малко и шест,
за да обхвана това очакване,
което се вижда от Еверест.
На любовта
всички възрасти са подвластни –
от подножието до върха.
Тя по всичко прилича на щастие,
но е състояние на духа.
Всичко е ново и още повече,
всичко е старо – и за пръв път.
Аз губя почва, небе, дар слово,
губя себе си, ум и плът,
губя всичко, което стигам,
губя представа за век и миг…
Но пък печеля
вечност от мигове.
И всеки от тях – велик.

ВЪЗХВАЛА НА БЕЗПОЧВЕНИЯ ИДЕАЛИЗЪМ

Животът бил изтъкан от противоречия.
Бил просто единство
на противоположностите.
От омагьосаният му кръг човекът
да се измъкне е невъзможно.
Тъй сме орисани от памтивека –
доброто и злото да ни разкъсват –
и ако искаме да ни е леко,
първо трябва да мъкнем кръста…
„Недей да риташ срещу ръжена! –
хитрец лукаво ми шепне в ухото. –
Каква ти ценностна тук система!?
Ти ли ще промениш живота?!
Някой ден сам ще попаднеш в клопката.
Не си мисли, че си някакво изключение.
И ти ще стигнеш до мизантропията –
животът своето ще си вземе…”
Да, не могат да го променят хора,
които животът лесно променя.
Не води техният път нагоре,
защото са го павирали с намерения.
Знам поговорката
за лудия и за зелника.
И едно ще презирам с момчешки жар:
да си се борил с вятърни мелници,
а накрая да станеш пръв мелничар.

ПРИСЪСТВИЕ

На Кръстьо Кръстев – Къци

Дълго сдържах дъха си
сред ловците на бисери,
за да не стигна късно
и да изгубя нишката.
Трябваше да проуча
с независими мерки
всички делнични случки,
вземани на доверие.
Толкова бе повърхностна
повърхността, че даже
цялото ми отсъствие
мина незабелязано.
Бе от ясно по-ясно,
че са двойни дъната,
а под равния пясък
бдят невидими скатове.
Няма никаква тайна
в злободневните правди:
който вика, той знае
кой ще му се обади.
Знам, животът изпитва,
а смъртта пише точките,
но ги гледа в очите
който не е безочлив.
Той накрая ще стане
мярката – никой друг.
Щом личи, че го няма,
значи още е тук.

ЖЪТВА В КРАЯ НА ЛЯТОТО

От есенната яснота увлечени,

очите ни достигат всеки хребет.
Сега се вижда толкова далече,
че можем
да се вгледаме и в себе си.
Не пречи ни едно дърво да виждаме
гората си от изгреви и залези.
Да, аз и повече
съм те обичал,
обаче никога – по-малко.
В преддверието
чака есента
да доожънем вярното си лято,
невярващо за нищо на света,
че слънцето е лош работодател.
Все по на юг се спуска бавно то
и свети все по-тънко и разумно.
Но аз и на последното листо
ще ти напиша
двете първи думи.
А лятото – все още с голи глезени –
дори не чува моя послеслов.
В живота има повече поезия,
но само колкото у нас –
любов.

В СПИСЪКА НА ИЗГУБЕНИТЕ

Какво е любов?
Кое е добро?
Има ли щастие?
С мен щастлив ли си?
Съмненията ти са пълно ведро,
моят отговор – капка истина.
Искам всичко – и то начаса.
Искам
сутрин със смях да ме будиш.
Не обещавам никакви чудеса.
Та ти самата си цяло чудо…
Отвън ноември се пука от яд,
че идваме чак от юни,
върнали часовниците назад
и изоставили думите.
Светът си остава необясним
въпреки многото книги.
Колкото пъти тръгвах за Рим,
вечно до тебе стигах.
Свикнал съм хем
да вървя по ръба,
хем да оставам влюбен.
Искам докрай да се притебя,
пък да ме водят изгубен.

МНОГО ХУБАВО Е НА ХУБАВО ЕДИНСТВЕНО В ЛЮБОВТА

Дирели философския камък
алхимиците
с истински бяс.
Но нищо не става
само с желание,
щом не зависи от нас.
Да, нищо не става
с магическа пръчка.
Ала какво от това?
За двама магията не е мъчна:
заклинанието
е от две слова.
Любовта име хиляди странности,
но аз избирам за любослов:
без да е
философски камък,
тя всичко
превръща в любов.
Всяко правило имало изключение,
за да го потвърди.
Ако е вярно това твърдение,
къде оставаме
аз и ти?
Щом все повече
в теб се влюбвам,
кой ще постави черта?
Много хубаво
е на хубаво
единствено в любовта.

ТРИВИАЛНО ЛЮБОВНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Сравнението, че любовта
окрилява,
е изтъркано
от употреба.
Но ако нямам крила,
тогава
как ще стигна при тебе?Денят ми започва
с нощно безсъние
и мрак във всички ъгли.
До обед все още
е ведро и слънчево,
следобед –
облачно и боли.
Знам, не изглежда
нито логично,
нито в реда на нещата,
но ми се струва,
че те обичам
даже със задна дата.
Колкото по-далече са устните ти,
толкова
съм по-ранен.
И още повече чувствам,
когато мислиш за мен.
Искам единствено
да си моя.
Нямам друг любослов.
Всичко е просто устроено:
физика, химия -
и любов.

ИЗВЪНРЕДНО ЛЮБОВНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Времето не винаги е добър съветник,
не винаги всичко лекува.
И най-точната равносметка
понякога
нищо не струва.Не всеки, естествено,
е готов
да прави каквото би искал.
Истината е
твърде ясна: любов
е другото име на риска.
Може разделите да са дълги,
но друго
е важно всъщност:
просто трябва
да съм си тръгвал,
за да мога да се завръщам.
Сигурно не е голяма жертва
да се измине пътят.
Обичам те повече,
отколкото вчера.
И много по-малко от утре.
Знам, влюбеният
не може без рана –
дори да бъде незрима.
Но и най-късото разстояние
трябва да се измине.

РАВНОВЕСИЕ

Има време за всичко,
пише Еклисиаст.
Пропуснеш ли го обаче – няма.
Но дори да не вземеш
своята част,
не значи, че си измамен.
Да, победите носят радости,
а загубите – горчивини.
Но кой печели, когато пада?
Оня, който руши стени.
Който е стигал
пешком звездите,
той не напредва с бутане.
Грозното и хубавото
са относителни,
а пошлостта –
абсолютна.
Това, че няма всеобща истина,
не значи, че няма криви.
Щом не знам,
че не знам,
ще мисля,
че знам и къде отивам…
Да, всичко на този свят има
основание –
поне на вид.
И само любовта е необяснима –
като
самоубийство на кит.

ОБОБЩЕНО-ЛИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Едно е да знаеш, че има звезди.
Съвсем друго е
да ги видиш.
Ловецът може
пушка да зареди,
а самозванецът – да се обиди.
Едно е да знаеш,
че има любов.
Съвсем друго е да обичаш.
По-добре винаги да бъдеш готов,
отколкото –
подготвен за всичко.
Едно е да знаеш, че има живот.
Съвсем друго е да живееш.
Не всичко, което се ражда, е плод.
Не всичко, което боли, е идея.
За всички действия
има точни слова.
Често разликата е като намигване.
Едно е просто да вдигнеш глава,
съвсем друго – да я надигнеш.
А какво значи да си стигнал върха?
Още седем града лежат под Троя.
Вярвам в това, което ми спира дъха:
признанието,
че си моя.

ТОЧНО ПРОИЗНОШЕНИЕ

Не решавам задачи,
които не съществуват.
Ако чувствата значат,
думите колко струват?
Животът е изпитание
с постоянни матури.
Колкото повече знания,
толкова повече бури.
Не че е нещо свише
или голяма заслуга,
но не обичам нищо
да правя заради друго.
Бог е бил недослов
за същности и състояния,
щом има дума любов,
а думи за нея няма.
Гледам звездите и знам,
че са недостижими.
Искаш ли да ти дам
която ти е любима?

ЯСНОТА

Виждам, че който тупти – изгаря;
който е нужен – изгрява;
който истински вярва,
истински
се съмнява.
Пълно е с азбучни мъдрости,
истини, правди и норми.
Но всичко
почва тепърва
и не признава формули.
Един обича, както намери.
Друг – както търси.
Кой би твърдял,
че дяволът не е
толкова черен,
щом ангелът не е
достатъчно бял?
Без никакви претенции за права
любовта
подминава скепсиса.
И пониква като трева
в руини на древна крепост.
Всичко друго е пустослов,
с който отговора отлагаме.
Вече знам:
светлина
и любов
се виждат веднага.

ТАМ

Чудим се за какво е този живот,
цялата тази драма,
всичките тези нерви.
Ту търсим правилния подход,
ту блага дума за тежки двери.
А няма такава златна среда,
където везните
се изравняват.
Хвалят ми се
с вътрешна свобода
всички роби, които познавам.
Но който на никого
не е роб,
всъщност е роб на себе си.
А е достатъчно грам любов,
за да бъдеш потребен.
Не се учудвай, когато казвам,
че не зная, каквото знам.
Накъдето
е тръгнал разумът,
чувствата се връщат оттам.
Даже да знае
тайната на живота,
и най-мъдрият си е малко бос.
Любовта не е въпрос без отговор –
любовта е отговор
без въпрос.

ТАЙНО ЛЮБОВНО УЧЕНИЕ

Учените да спорят
докъде е вселената:
аз съм си отговорил -
краят идва
навреме.
Той не скита
в пространството
близо или далече.
Той е в шепата пясък
между пръстите
вечер.
От река на разсъмване
няма нищо по-тайнствено.
Който чуе гласа й,
знае всичко за края.
Той е раната-граница
на брега и водата.
Не ласкае и мами,
а завършва в сърцата.
От вълна по-нетрайно
няма нищо,
обаче
на следите ни тя е
съдникът и палачът.

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ПОЕЗИЯТА

Съвсем познато усещане:
че ви разкъсват думите.
Тъй си разкъсват дрехите
скръбните и безумните,
дигите си -
реката,
стената си -
язовирът.
А уж са наред нещата
и времената -
мирни…
Чувам и без да слушам,
виждам и без да гледам
как главите ви пушат
от беди
до победи.
Да, светът не е същият.
Всичко е променено.
Но бумерангът се връща
и без
аборигени.
И блясва над хоризонта
окървавено слово….
Ако не спи,
астрономът
би записал:
„Свръхнова“.

ЛЮБОБОРСТВО

Няма спор
между дух и материя
само когато сме влюбени.
За да можем да се намерим,
първо трябва
да се изгубим.
Гледам те как изкачваш
онези стълби.
И броя стъпалата
със свит копнеж.
Хем искам бързо горе да стъпиш,
хем искам да спреш.
Виждам как тръгваш
по вечната улица,
а градът разтваря пред тебе врати.
От единия край залязва слънцето.
От другия край
изгряваш ти.
Всяко правило може
да стане погрешно,
щом го превърнем в икона.
И се чудя сега:
да те пресрещна ли,
или да те догоня?
Затова и ще спра
да броя годините.
Любов от време не се бои.
Тя иска хем да я имаме,