http://www.fakel.bg/index.php?t=5029
01.02.2016
Нови състояния на поета Славимир Генчев
1 февруари 1945
Това, че в историята няма „ако“,
не значи, че няма значение,
дали вместо зъб си извадил око
поради липса на мнение.
Знам, фанатици от всички страни
за дни разоряват живота
и причиняват безчет злини,
докато гонят злото.
Мразя оправдания със среда
и „да се греши е човешко“.
Не си зарязвам колата в калта
като дръвника Андрешко.
Пътят към ада все е покрит
със залъгалки за лумпени.
Но туй, че убитият е убит,
не значи, че няма думата.
За идеали не надигайте глас,
че няма кой да ви слуша:
когато цървули дойдат на власт,
те се превръщат в ботуши.
Без граница
За да видиш скачените чувства,
трябва да гониш дивото.
Всичко, дето се случва
наужким,
някой ден става на живо.
Тъпо е сам
да стигнеш върха
и да викаш от там за помощ;
най-много да доловиш смеха
от последния ред
в салона…
Ако въпросът ти не е цял,
отговорът също
ще е непълен.
И най-заслуженият медал
страда от двойно дъно.
Къде лъжата е по-голяма –
в живота
или в поезията?
Има отговор без измама:
където
е по-полезна.
Нека се смее в захлас последният.
Има ли последна истина?
Чехов нарекъл „Чайка” комедия,
а там последен
е изстрелът.
Кандидатура
На Димчо Дебелянов
Живях разхвърляно и с хъс.
Без маска, режисьор, котурни.
Животът ми бе среден пръст
в муцуната
на конюнктурата.
В музея на един поет
бях проумял къде е драмата:
талантът е роден с късмет,
от който копче даже няма.
И затова е разкопчан
животът му така –
до голо.
Той зъзне в каменния храм,
не съжалява и не моли.
Тук няма място за сръдня –
отдавна е направен изборът.
Или си мост,
или – стена.
А другото е конформизъм.
Затуй не си случаен гост
и участта ти е заслугата:
безсмъртен като римски мост,
по който да прелитат другите.
Неравновесие
Знаят обречените
на болка,
че зло и под камък не спи.
Често истината
се мярва гола,
но колкото да заслепи.
Кой ли ще я наметне с риза
в съдбоносния миг?
Понякога е въпрос на избор,
понякога –
на инстинкт.
В притчите има главно утехи
и мъдър фолклорен прах.
Където посрещат по дрехите,
там често изпращат по тях.
Всеки си има и свой аршин,
и своя лична причина
дали да обсажда Рим
или да го подмине.
Воювай, преди да сложат цена
и не заради кумир.
По-добре
неравна война,
отколкото
неравен мир.
От фронта
Знам, животът е изречение
с постоянни глаголи,
правила, изключения
и достатъчно болка.
Някой случва с късмета,
други си ближат раните.
(А изравнителни сметки –
чак след век разстояние…)
В петолинията сред думите
удивителни, точки, чуденки
шепнат, карат се шумно,
пеят, молят се, удрят.
Очевидно е: само тихите
измерват с гръб битието.
И да не драскат стихове,
пак си остават поети.
Други пак се промушват
между думите и живота:
изстрел от Първата пушка
все ги сварва в леглото.
Ала в пълното изречение
нищо излишно няма
като в стихотворение-
песен на Дебелянов.
Казус
Все търсех,
все преобръщах,
за да ми стане ясно,
че моята вярна същност
е просто да не мирясвам.
Аз ли
ограбих живота,
или той ме ограби?
Мачта ли бях,
или котва?
Трябвах -
или ми трябваха?
„Нужна е точна мярка,
за да отсъждаш
принципно“,
горд ми призна
кръчмарят,
дето разрежда виното.
Когато не вярваш в нищо,
защо да ти вярват другите?
Освен
да не бъдеш излишен,
трябва да бъдеш и нужен.
Аз не отправям закани,
но спазвам това условие:
вярвам
само на рани
от разтрошени окови.
Правдоподобие
Ето я сцената,
на която
по навик играем с жар.
Кога изпадането от играта
е като падането
на Икар?
Виждам, че има
множество начини
да си придадем вид.
Между паплач, палач и палячо
разликата е някой виц.
Дали между истина и заблуда
приликата е в саможертвата?
Не всеки,
който е търсел друго,
е откривал Америка.
Нека падналите на колене
хвалят прелестите на ниското.
Дали ги изкачваме,
или не -
върховете не губят смисъл.
Затова всяка нова история
ще спазва строгия гриф:
посред воплите
на актьорите
Икар да пада щастлив.
Агиография
Колко хора
си вземат изпита,
а животът им пише двойки!
Повтарачите го надхитрят;
те умеят да се настройват.
Плащат евтина индулгенция
ослободените сноби:
щом светците са прекалени,
те и Богу
са неудобни…
Днес човеците са на рядко,
а лъжите -
така на гъсто,
че не можеш да минеш гратис,
без надеждата да си скъсаш.
Не припирам за равносметки -
просто виждам, седнал накриво:
има
организирана посредственост.
Няма
организирана талантливост.
Тя презира
свързаните измами
и отпъжда всяка съблазън.
И по своите скъпи рани
нощем бъдещето предсказва.
http://www.fakel.bg/index.php?t=5029
