| ЦЕНА
На Добри Тонев и Кольо Искъров
 
Помня ги толкова млади и мъдри:
вече пророци, но в пелени.
Няма:
“Да бъда или да удрям?!”
Бяха – през всички
локви и дни.
Много водка, стени и кибрити
изгорихме през този живот.
В София,
Пловдив,
Бургас
следите
водят все към горчивия брод.
Добри – белязан с подкова за щастие.
Кольо – роден край незнайна река.
Вие палехте това, което не гасне,
с кръв
от дясната си ръка.
Тече между нас сладкопойната Лета.
Към близкия бряг дърпам аз.
Виждам ви в лодката как гребете,
но не блясва ни стих,
ни фас.
Лодката жадно попива реката.
Голямата сметка е без кръчмар.
Чак с последния вик на веслата
тръгва вечният календар.
ПОРТРЕТ
На Слави Георгиев
(1957-2014)
Познавате такъв човек.
Не му личи,
че съществува.
Той не попада в чужд контекст
и не твърди, че е от другите.
Извън отчетния доклад
и безотчетните интриги,
осъден на духовен глад,
той може
да изхрани книга.
Светът не му е мил и драг.
Когато го боли,
той знае
защо и кой му туря крак –
и ще му търси сам колая.
Не се поддава на контрол.
И никого не контролира.
Не го дирете в своя гьол,
където и да се намира.
Това, че има читав нрав,
не значи,
че не вижда фактите.
Дори когато не е прав,
пак няма да си служи с лакти.
Не оправдава с лош късмет
поредната си несполука.
Не си е сложил етикет,
та няма как да го изкупят.
Той винаги е свой и чужд.
И всеки го е срещал някъде.
Поне веднъж.
Поне веднъж –
дори да е изпуснал влака.
Похъркващия вехт перон
такива като него будят:
не правят от мухата слон,
но от трохата могат чудо.
7 август 2004 г.
БУРГАС
На Пламен Ставрев
(1953-2011)
Дали защото си отиде
безбрежният поет и бард,
вълните като на корида
връхлитат с ярост твоя бряг?
Кръстосват гларуси на гладно
разгърдените небеса
и светят траурни гирлянди
по коледните дървеса.
От купола на тишината
един зелен неделен блус
попива бавно в сетивата,
за да го помним наизуст.
Дъждовната душа на барда
ръми от твоя небосклон
и тя от днес нататък вярно
ще дава на морето тон.
18 декември 2011 г.
|
