Моята мярка
за тоя свят
не е ни къса, ни дълга
и е еднаква на вкус и цвят,
и даже
важи за българи.
Аз обичам една река,
едно въстание и един Левски.
И няма да се гордея така,
сякаш избивам комплекси.
Нивга няма да се поддам
на махленската прошка,
дето хвали без капка срам
хубавкото у пошлото.
В кого е контрата
на равновесието?
Аз нося кръстче,
друг влачи кръст,
на бедните нищо не им харесва,
богаташите нямат вкус.
Де да можех
да вдигна глава,
както мутрите вдигат църкви!
Невъзможно е днес това –
като Ботев
на средна възраст.
Пак виси
февруарският ден
в суматохата от гротески.
И в небето ехти рефренът
на рефрените:
„Само Левски!“
18 февруари 2016
Коментари
