„— Как се казвате? — важно попита чиновникът и над рамките на очилата си подозрително изгледа голямата му брада.
— Бенгт Емерик Даниелсон — отговори почтително Бенгт.
Чиновникът сложи дълъг формуляр в пишещата машина.
— С кой параход пристигнахте в Перу?
— Вижте какво — обясни Бенгт, като се наведе над изплашеното човече, — не пристигнах в Перу с параход, а с кану.
Ням от учудване, човекът изгледа Бенгт, но написа „кану“ в съответната графа на формуляра.
— А с кой параход ще напуснете Перу?
— Извинете, но вижте какво — каза Бенгт учтиво, — няма да напусна Перу с параход, а със сал.
— Ами! Как не! — развика се чиновникът и издърпа формуляра от машината: — Ще благоволите ли да отговаряте както трябва на въпросите ми?“
…
„На бутилка хубаво уиски нашият домакин обясни, че се интересува от експедицията ни. Предложи да събере необходимите средства, ако приемем да напишем статии за вестниците и ако след завръщането си направим няколко обиколки, за да изнесем лекции. В края на краищата се споразумяхме и пихме за успешното сътрудничество между онези, които ще финансират експедицията, и тези, които ще участвуват в нея. Отсега нататък всичките ни икономически въпроси щяха да бъдат решени. Нашите кредитори се нагърбваха с тях и ние нямаше за какво повече да се тревожим. Херман и аз трябваше веднага да подберем екипажа и съоръженията, да построим сала и да отплаваме, преди да почне сезонът на ураганите.“
…
„Английският военен лекар живо се застъпваше за някакъв тайнствен прах против акули. Ако някоя акула станела прекалено дръзка, трябвало да посипем водата с малко от този прах и акулата веднага щяла да изчезне.
— Сър — попитах любезно, — можем ли да разчитаме на този прах?
— Е — отвърна англичанинът, като се усмихна, — точно това искаме да узнаем и ние.“
…
„Хайде да излезем и да пием по чашка“. Излязохме и пихме по четири.“
…
„Голям като врата на хамбар и с настръхнала брада, той прилича на пратеник от откритата тундра. Някаква особена атмосфера се излъчва от него — като че винаги води мечка подире си.“
…
„По-късно допуснаха в доковете няколко чуждестранни морски експерти и дипломати, за да видят сала. Думите им не бяха много насърчителни и няколко дена след това бях повикан да се явя при посланика на една от великите сили.
— Живи ли са родителите ви? — попита ме той. Когато получи утвърдителен отговор, той ме погледна право в очите и каза със злокобен глас:
— Майка ви и баща ви ще бъдат дълбоко опечалени, когато научат за вашата смърт.“
…
„Едно нещо ни беше съвършено ясно — ако салът се разпадне на съставните си части, когато излезем от залива, по-скоро бихме гребали до Полинезия всеки по на един пън, отколкото да се върнем тук.“
….
„Дано само не тръгнем с прилива обратно. Изпращането в Каляо беше много мило, но предпочитам да не ни посрещат.“
…
„Щом станеше от сън, първото задължение на готвача беше да събере от палубата всички летящи риби, паднали на сала през нощта. Обикновено имаше към половин дузина и повече, а една сутрин намерихме двадесет и шест, и то много тлъсти. Веднъж Кнут беше дълбоко опечален, защото, докато стоял и бъркал в тигана, една летяща риба се блъснала в ръката му, вместо да падне право в кипящото масло.“
…
„„Кон-Тики“ не пореше водата като остроноса лодка за надбягване. Тъп и широк, тромав и здрав, той спокойно се носеше напред. Не бързаше, но веднъж вече тръгнал, продължаваше с несломима енергия.“
….
„В нашия практичен век дори и пътуването със сал трябваше да струва на книжната индустрия половин бор.“ (Хейердал има предивд документите и бумагите, свързани с осъществяването на плаването – от първите писма и молби до последните заповеди и разрешителни, които тежали близо 40 килограма – б.м.)
….
„Никакви буреносни облаци, никакво ниско атмосферно налягане и лошо време не ни застрашаваха толкова, колкото опасността от психически бури сред шестима мъже, съжителстващи в продължение на месеци на един мятащ се сал. Тогава добрата шега често струва колкото спасителен пояс.“
….
„Струва ми се, че както физически, така и душевно често вървяхме по стъпките на първобитните хора, дошли много отдавна на тези острови от някаква неизвестна родина; необезпокоявано от никого, тяхното полинезийско потомство е владяло островното царство, докато нашата бяла раса пристигнала там с Библия в едната ръка и с барут и бутилка в другата.“
…
Тур Хейердал, „Кон-Тики“
Превод от норвежки:
Теодора Джебарова
