/”Когато страх навред е плъзнал….”/
***
Когато страх навред е плъзнал
и в мрака се разнася лай,
благословен е, който дръзне
да пази своя плам докрай.
000
Когда клубится страх кромешный
И тьму пронзает лай погонь
благословен любой, посмевший
не задувать в себе огонь.
/”Към руския си хал захласнато…”/
***
Към руския си хал захласнато
вървяхме, вярвайки в сполуката;
де колективно търсят щастие,
тежи и общо махмурлукът.
000
Дороги к русскому ненастью
текли сквозь веру и веселье;
чем коллективней путь ко счастью,
тем горше общее похмелье.
/”Приятели, и в полунощен мрак…”/
***
Приятели, и в полунощен мрак
звънете ми, будете ме; часът,
когато няма ни къде, ни как
да ни потърсят, вече е на път.
000
Звоните поздней ночью мне, друзья,
не бойтесь помешать и разбудить;
кошмарно близок час, когда нельзя
и некуда нам будет позвонить.
/”Силна връзка щом свърши със крах…/
***
Силна връзка щом свърши със крах,
сол във раната действа целебно.
По-добре е раздяла през смях -
и над болката, и над себе си.
000
Если рвется глубокая связь,
боль разрыва врачуется солью.
Хорошо расставаться, смеясь -
над собой, над разлукой, над болью.
/”Ако идеята е хитра…”/
***
Ако идеята е хитра,
стоя нащрек, че ето на:
тя има корени, които
могло би да растат в лайна.
000
Чем у идеи вид проворней,
тем зорче бдительность во мне:
ведь у идей всегда есть корни,
а корни могут быть в говне.
/”Личат си у мене петната…”/
***
Личат си у мене петната,
които страхът завеща;
боя се от разни безплатни
и равни за всички неща.
000
Навеки в душе моей пятна
остались, как страха посев,
боюсь я всего, что бесплатно
и благостно равно для всех.
/”Зарад челяд и заплата…”/
***
Заради челяд и заплата
да бачкам робски съм способен;
не ми е нужна свободата,
а мисълта, че съм свободен.
/”До края камъни ще чукам…”/
***
До края камъни ще чукам,
щом да изкарвам хляб съм годен;
за свободата не ми пука,
но нека знам, че съм свободен.
000
Всю жизнь готов дробить я камни,
пока семью кормить пригоден;
свобода вовсе не нужна мне,
но надо знать, что я свободен.
000
Да, знам, душата си погубвам аз,
но не изцяло я погубвам, вярвам;
над мен не левът има пълна власт,
а кефът, с който аз си го похарчвам.
* * *
Я душу с разумением гублю,
надеясь до конца не погубить,
поскольку вожделею не к рублю,
а к радости его употребить.
000
Дори да ви се стори безсърдечно,
но в епохи и смутни, и шумни
нека сеем доброто и вечното
само в рамките на разумното.
* * *
Нечто я изложу бессердечное,
но среди лихолетия шумного
даже доброе сеять и вечное
надо только в пределах разумного.
000
Не съм на времето обиден.
Тук, на житейския превал,
съм горд, че всичко бях предвидил;
но че се сбъдна, ми е жал.
* * *
Нет, я на время не в обиде,
что источилась жизни ось,
я даже рад, что всё предвидел,
но горько мне, что всё сбылось.
000
В съдбата има времена неспорни:
застой и тишина, тъга и мрак.
И мъчим се да търтим от затвора,
пък за почивка ни подават знак.
***
В судьбе бывают мёртвые сезоны -
застой и тишина, тоска и муть,
и рвёмся мы тогда, как вор из зоны,
а нам давалось время отдохнуть.
000
Един секрет у нас остава,
в душевен мрак изцяло скрит:
там трудно се разграничава
евреин от антисемит.
***
Одна загадка в нас таится,
душевной тьмой вокруг облита,
в ней зыбко стелется граница
еврея и антисемита.
000
Бутилка без повод е крайност сега -
погубва мъжете мърцина.
Глупакът налива се просто такаq
а умният знае причина.
* * *
Бутылка без повода круче всего
калечит и губит мужчину,
дурак может пить ни с того, ни с сего,
а умный – находит причину.
000
Това не го измислих аз,
но е добър съвет за двама:
за да царува мир у вас,
спори с жена си, щом я няма.
* * *
Идея найдена не мной,
но это ценное напутствие:
чтоб жить в согласии с женой,
я спорю с ней в её отсутствие.
000
Прости ми, Боже мой, цинизма,
но сам открих закон природен -
какъвто му е организмът,
такъв е и духът народен.
* * *
Прости мне, Боже, мой цинизм,
но я закон постиг природный:
каков народный организм,
таков, увы, и дух народный.
000
Безспорно, мрачно е в затвора,
но гледайки от този кът,
виж колко е дълбок просторът
и по-прозрачен е светът.
000
Конечно здесь темней и хуже,
Но есть достоинство свое:
Сквозь прутья клетки небо глубже,
И мир прозрачней из нее.
000
Творческата криза дава шанс:
от безсилие изпаднал в шок,
да надвиеш страх и разум сам -
и душата да извърши скок.
000
Творчеству полезны тупики:
боли и бессилия ожог
разуму и страху вопреки
душу вынуждают на прыжок
(Следва) |
