ВИДОВДЕН
В памет на Пеньо Пенев
Един строителен работник знам.
Да ви го хваля
евтино не мога.
С илюзии борави той едвам –
и без това
теслата му е много.
Като роден от мокрия кофраж,
един след друг
разрядите изкачва,
напредва към последния етаж;
от там до Видовден
е само крачка.
Пироните, които днес кове,
не се огъват и кривят
бездарно.
Ще надживеят много грехове,
включително и класовата карма.
На покрива съвсем не бърза той –
видях го да наднича из постора.
Пироните обаче нямат брой,
комай е заковал и своя порив.
Помайва се,
ала замахва пак.
В „Охрана на труда“ тревожно сричат:
дали не е достигнал онзи праг,
от който може да се види всичко?
1986 г.
